Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Красива книга - изрече с благоговение старицата, докато оглеждаше съдържанието ѝ. - Колко стара е според вас?

- На около две хиляди години - отговори Tec.

Очите на жената се ококориха от изненада. После кимна бавно, като че ли на себе си, затвори внимателно кодекса, потупа лекичко крехките му кожени корици и отбеляза:

- Това сигурно струва много пари?

- Предполагам - сви рамене Tec. - Изобщо не съм се замисляла по този въпрос.

Което обаче изненада не на шега старицата.

- Но нали затова търсите онези книги? Надявате се да ги продадете?

- О, нищо подобно!

- Тогава защо?

- Не съм много сигурна - отговори откровено Tec. - Това евангелие, както и всички останали, които би трябвало да са в този куп, са част от нашата история. Те трябва да бъдат проучени, преведени, датирани. А после съдържанието им трябва да бъде разкрито пред всички онези, които държат да научат повече за случилото се в Светите земи.

- Ех, значи тогава ще ги продадете на някой музей! - отбеляза старицата със странни, дяволити пламъчета в очите.

- Може би - усмихна се накриво Tec. - Но не такава е целта ми. Всички тези книги... - Замълча и се замисли. - Не можете да си представите колко хора загинаха, докато ги издирвахме! Най-малкото, което мога да сторя за тях, е да направя всичко възможно болката и страданията им да не са били напразни! Защото тези книги са и тяхно наследство, не само наше!

Старицата наклони глава и въздъхна.

- Е, съжалявам, че не можахме да ви помогнем - рече тя.

- Няма проблеми. Все пак ви благодаря за отделеното време!

След като вече нямаше за какво да си говорят, Райли и Tec се измъкнаха деликатно от неизбежното насочване на разговора към красивите глинени съдове и техните цени, и оставиха трите поколения от фамилията Казазоглу да затворят своя магазин.

Хотелът им беше на десетина минути път пеша. Не беше нищо особено - по-скоро функционален, отколкото луксозен. Но те не бяха на меден месец и сега не им трябваше повече - топлият душ и чистото легло бяха единственото, за което си мечтаеха след дългия ден - поредния от цяла верига дълги дни и още по-дълги нощи напоследък.

Tec седеше унила на леглото. Изглежда, времето ѝ тук приключи. На следващия ден трябваше да си тръгнат с празни ръце. Въздъхна. Целунаха се и поседяха за малко прегърнати в мрака на хотелската си стая, след което Райли извади телефона си и набра мобилния на Ник Апаро.

Tec се насочи към прозореца на стаята, който гледаше към главната улица. Градът постепенно заспиваше и всичко наоколо беше пусто. Вляво от входа на хотела се виждаше една самотна улична лампа. Прииска ѝ се да излезе и да се поразходи, но си спомни, че навън е иранецът.

Да, Райли беше прав.

Тя не можеше да остане тук сама. Трябваше да бъде разумна. А при положение че в Щатите я чакаха майка ѝ и дъщеря и, тя не можеше да действа по друг начин, освен разумно.

Обърна се за миг към Райли, а после отново плъзна поглед навън. И забеляза самотна фигура, застанала в началото на уличката.

Tec се вцепени.

Силуетът ѝ се стори странно познат.

Младо момиче. Но не кое да е, а момичето от грънчарската работилница.

Не помръдваше. Седеше там и гледаше към хотела. Tec имаше чувството, че момичето гледа право към нея. Погледите им се срещнаха. По гърба ѝ пролазиха тръпки. Като че ли същото изпита и момичето, защото се обърна и бързо изчезна в уличката.

Tec се втурна към вратата, като се разкрещя на Райли:

- Момичето от последния магазин! Навън е! Наблюдава ни!

Изстреля се от хотела и се втурна в уличката, следвана плътно от Райли. Но от момичето нямаше и следа. Tec продължи напред, докато не стигна до кръстовище с друга тясна уличка. Огледа се. Пълно мъртвило.

- Къде изчезна, за Бога? Не може да се е покрила толкова бързо!

- Сигурна ли си, че беше тя? - попита скептично Райли.

- Разбира се! Гледаше право към мен, Шон! Сигурно ни е проследила. Но защо, за Бога? - А после внезапно извика: - По дяволите! Евангелията! Бяха в раницата ми!

Обърна се към хотела, но Райли я задържа и ѝ показа раницата, метната през рамото му.

- Успокой се! Всичко е тук!

Тази раница бе единственото, което бяха взели със себе си в Кония. Освен двата кодекса, в нея се намираше и пистолетът на Райли. Tec въздъхна облекчено.

- Дали пък не търсят тях, а? Дали не се опитват да ги откраднат?

- Може би - отговори Райли и се огледа. - Магазинът им е натам. Може би и момичето е тръгнало в същата посока.

- Хайде, да вървим!

- Защо?

- Искам да знам какво, по дяволите, правеше пред хотела!