Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Знаеше, че няма да е лесно. Суфизмът продължаваше да е забранен в Турция. Затова нямаше нито ложи, нито старейшини, към които би могла да се обърне. Или поне не официално. Сбирките им се провеждаха в пълна тайна, далече от нежелани погледи. Заплахата от затвор висеше като дамоклев меч над провинилите се.

Суфизмът е обявен извън закона през 1925 година, малко след като бащата на съвременна Турция - Кемал Ататюрк, основава своята република от пепелта на раздираната от ислямски фанатизъм Османска империя. За да демонстрира на Запада колко цивилизована ще стане страната му, той налага изцяло граждански закони и порядки и издига непробиваема стена между държавата и религията. Така суфистите, чиито ложи разпростират влиянието си до най-високите нива на османското общество и правителство, са забранени. Единственото открито проявление на суфизма, доживяло до наши дни, остават фолклорните танцови изпълнения на сема - въртящата се молитвена церемония на последователите на Руми, превърнала се по ирония на съдбата в една от главните туристически емблеми на Турция.

И то след като по случайно стечение на обстоятелствата тя бива неохотно разрешена в средата на 50-те години - след като любопитната съпруга на някакъв американски дипломат поискала да види танца. В крайна сметка мистичното учение се оказва забранено както от фундаменталистките режими в страни като Саудитска Арабия и Афганистан, защото е еретично либерално, така и от прогресивните турци, само че по противоположната причина.

От морето строги бради и плътно завързани забрадки навсякъде около тях стана ясно, че Кония е изключително набожно и консервативно място. Както и място на контрастите - не по-малко на брой бяха и западняците с лятно облекло. Tec и Райли заеха местата си в потока на поклонниците от всички краища на света, насочили се към гробницата на Руми. Минаха под арката на портала и се озоваха в сърцето на мавзолея.

Tec зърна масичка с брошури на различни езици и си взе една на английски, след което започна обиколката си. По едно време кимна сякаш на себе си, но жестът й не убегна на Райли.

- Какво има? - попита той.

- Творчеството на Руми. Чуй това: „Потърсих Бога сред християните, на кръста, но не го открих там. Влязох и в древните езически храмове - там също не забелязах присъствието му. Отидох в планинските пещери, а после и още по-далеч, но Бог не видях. След това се насочих към Каабата, средището на млади и стари - Бог не беше и там. Накрая се вгледах в собственото си сърце и Го зърнах - той беше там."

- Смел човек! - отбеляза с възхищение Райли. - Чудя се как не са му отрязали главата.

- Всъщност султанът на селджукските турци дори го е поканил лично да се засели тук. Той не е имал проблеми с идеите на Руми, нито с християните в Кападокия. Знаеш ли, колкото повече размишлявам, толкова повече прилики откривам между суфистите и тамплиерите. За тях религията би трябвало да обединява хората, а не да ги разделя.

- Суфистите поне не са горени на клада! - изтъкна очевидното Райли.

- Обяснението е елементарно - не са имали крал, който да е ламтял за златото им - поясни Tec.

Прекрачиха друг праг, който ги отведе до гробницата на самия Учител. Обширното пространство около тях беше зашеметяващо с позлатените си калиграфски стенописи и калейдоскопа от арабески. Точно в центъра се намираше и самият гроб - висок и импозантен, покрит с бродирана в злато драперия и огромен тюрбан в средата.

Двамата се отдръпнаха, наблюдавайки просълзените поклонници, които докосваха с благоговение драперията или тихо рецитираха поеми. Обстановката напомняше по-скоро за преклонение пред гроба на велик поет, отколкото на религиозен водач. Именно от това се опасяваше Tec. Тук като че ли нямаше нищо, което да ѝ помогне, за да открие тайнствената фамилия майстори на платове. Трябваше да поразпита, но не знаеше към кого да се обърне.

Излязоха от мавзолея и тръгнаха по широк булевард, който ги отведе в сърцето на стария град. Дюкяните, кафенетата и ресторантите бъкаха от туристи. В градинките наоколо играеха деца. Градът излъчваше спокойствие и умиротворение.

- Може би трябва да потърсим в архивите на общината - подхвърли Tec, докато крачеше замислено.

- Може пък в жълтите им страници да си имат и раздел за майстори на дрехи! - допълни Райли.

Tec го изгледа смръщено. Не беше в настроение за шеги.

- Защо бе? Говоря сериозно! - усмихна се той. - Но имаме голям проблем - езиковата бариера!