Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- А това съкровище ще промени всичко, така ли? - обади се Райли.

- И още как! - светнаха очите на Tec. - Все пак тук не става въпрос за някакви откъслечни фрагменти, като например Ръкописите от Мъртво море или дори за шепа случайни кодекси като откритите в Наг Хамади! Тук говорим за цяла библиотека от евангелия и раннохристиянски текстове! Датирани, документирани, пълни и оригинални, а не преводи на преводите на преводите - автентична, неподправена картина на всички различни тълкувания на живота и делото на Исус Христос! Тези текстове буквално ще преобърнат легендата за Христос! Защото лично аз въобще не се съмнявам, че думите на Исус са били съвсем различни от онези, пробутани ни от Никейския събор! Че как иначе посланието му за освобождаване от имотите и отдаване на каузата, предназначено да повдигне духа на бедните и потиснатите, се оказва религия на най-богатите и могъщите в Рим?! Как иначе, ако не е било изопачено така, че да пасне на новия политически дневен ред?!

- За да стане религия на императора - отбеляза Райли, припомняйки си писмото на Хозий.

- Трябва да намерим тези книги! Те са ключ към разчитането на нашата истинска история! За съжаление обаче ефектът им би могъл да бъде опустошителен. За хората, които са в състояние да понесат истината, те биха могли да отговорят на редица въпроси, но за онези, които не могат, ще се превърнат в източник на вечен ад! Лошото е, че вторите са много повече от първите. Спомняш ли си как преди няколко години един ред - само един ред от фрагменти от някаква ранна версия на „Евангелието на Марко", беше напълно достатъчен, за да породи бурни дебати само защото в него се намеквало, че Исус посветил цяла една нощ да предава „тайните на своето царство" на друг мъж, облечен само по „ленена нощница"! Представи си тогава какво ще породят петдесетина подобни писания!

Райли се загледа замислено в нея. Беше наясно, че не може да се прибере у дома, преди да стори всичко по силите си, за да открие онези сандъци. Защото, попаднали в грешни ръце, те биха могли да се окажат могъщо оръжие.

Проблемът бе, че не желаеше да въвлича в това нито ФБР, нито Ватикана. Последния път, когато се бе занимавал с подобни въпроси, нещата не се бяха наредили особено добре. Не искаше да въвлича и турците, още повече че те автоматично биха конфискували всички исторически артефакти, намерени на територията им, особено религиозните, без дори да им дадат шанс да ги прочетат.

Ако двамата с Tec се заемеха с тази задача, трябваше да го направят сами.

- С теб съм! - отсече той накрая. - Но как ще го направим? Нали каза, че следата е изстинала?

- Така е. Но мисля, че пропускаме нещо. Конрад не може да не ни е оставил някакъв знак! - И внезапно очите ѝ светнаха. - Трябва да е в онази църква, където е погребан!

- Нали вече си била там! Каза, че с него не е било погребано нищо!

- Трябва да се върнем там!

52

Tec едва успя да прикрие неудобството си, докато наблюдаваше как Шон се прави на клоун, за да се измъкне от двамата войници, поставени на пост пред хотела.

Каза им, че по време на престрелката в каньона си е изгубил блекбърито, че на всяка цена трябва да го намери, защото телефонът му съдържа секретна информация на ФБР. Повиши тон и заплаши с дипломатически скандал, намеквайки, че ако му попречат да стигне дотам, съвсем скоро целият район ще загъмжи от американски военни, изпратени да приберат строго секретните тайни на Съединените щати. Войниците се хванаха.

Двадесет минути по-късно микробусът на хотела ги остави в устието на каньона. А не след дълго двамата отново лавираха между скалните конуси, където беше застрелян Абдулкерим. Регионът вече не беше отцепен от полицията - нямаше нито жълта лента, нито криминолози. А и нямаше смисъл - ако успееха да заловят иранеца, турските власти надали възнамеряваха да го изправят пред съдебни заседатели.

Докато вървеше между странните къщички, Tec установи, че потреперва при мисълта за болката, изписана по лицето на Абдулкерим в мига, в който куршумът прониза гърдите му. Почти не го познаваше - нямаше представа женен ли е, има ли деца. Беше загинал броени часове след запознанството им.

Изкатериха се в скалната църква. Tec включи фенерчето и го поведе към криптата. Все още трепереше, когато прекрачиха в погребалната камера. Всичко си стоеше така, както го бяха оставили. Имаше чувството, че наблюдава свое холографско изображение, към което се добавяше и уплашеното изражение на Абдулкерим.