Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Невероятно опасна ситуация.

От друга страна, ако Църквата се надяваше да оцелее, тя се нуждаеше от своя защитник.

Константин беше приел вярата, беше спрял преследванията и постепенно превръщаше християнството в новата официална религия на цялата империя. И щеше да доведе нова златна епоха. Като част от плана си вече превръщаше стария град Византион в своя нова столица, в своя нов Рим. Столица с широки прави улици, величави палати и грандиозни постройки. Сгради като например новата библиотека, където малка армия от калиграфи и библиотекари ще се заемат с преписването и прехвърлянето на всички древни текстове от оригиналните крехки папируси върху доста по-издръжливия пергамент, за да поддържат жив пламъка на познанието.

Но библиотеката щеше да пази живи и още няколко неща.

Неща, които Хозий считаше за необходимо да съхрани.

Видя как помощниците му вдигат и третия сандък в каруцата и как го покриват с платнище. Потрепери от напрежение. Скоро щяха да се отправят на път, охранявани от малък отряд, под прикритието на нощта.

Надяваше се предателството му никога да не бъде разкрито. А дори и да го разкрият, той бе готов да умре заради онова, което стори.

Не можеше да ги изгори. Ако ще и да застрашават църковната догма. И да поставят опасни въпроси. Те трябваше да бъдат запазени. Те бяха свещени.

И ако не сега, ако не през неговия живот или дори през живота на стотици негови потомци, все някога щеше да настъпи време, когато тези ръкописи щяха да бъдат прочетени. Време, когато те щяха да помогнат на човечеството да обогати познанията си за миналото.

Това щеше да бъде неговата свещена житейска мисия.

51

- Значи Хозий решава, че тези ръкописи не трябва да бъдат унищожавани, и ги скрива на безопасно място - констатира Райли. - Тогава как се озовават в ръцете на тамплиерите?

- Нямам представа - отговори Tec. - Но по някакъв начин първите тамплиери, които се появяват в онзи манастир, тоест групата, водена от Еверард, се добират до тях - изрече замислено тя. И внезапно ѝ хрумна идея. - Това се случва през 1203 година! Точно преди плячкосването на Константинопол! Може би през цялото време те са били там! Може би хората, на които Хозий е поверил опазването им, са преценили, че е време да ги преместят на друго, по-безопасно място, преди нахлуването на кръстоносците?

- Кръстоносците, значи - изгледа я подозрително той.

- Разбира се! - възкликна с блеснали очи тя. - Те са държали града под обсада. Малко преди това са опустошили един католически град - Зара, така че византийците надали са се надявали на по-лека съдба. Да не забравяме, че православните патриарси и католическите папи са прекарали последните няколко столетия в размяна на обиди и отлъчвания от Църквата! Не е необходимо да си пророк, за да се досетиш какво ще сторят кръстоносците, след като нахлуят в пределите на града. И независимо дали папата е бил наясно, че документите са в Константинопол, или не, оставането им там е било крайно рисковано.

- И затова те молят тамплиерите да ги пренесат на безопасно място. Защо точно тамплиерите?

Озари я нова идея.

- Ами те може би са знаели за документите още от самото начало?

- Какво искаш да кажеш?

- Преди три години във Ватикана, когато се запозна с Бруньоне, той ти каза, че тамплиерите са намерили дневника на Исус Христос в Йерусалим. Кардиналът на практика потвърди онова, което Ванс през цялото време подозираше - че именно с негова помощ те са изнудвали папата, че благодарение на него са се сдобили толкова бързо с власт и пари. Добре, но откъде е дошъл въпросният дневник?

- Не го ли бяха намерили в основите на стария Храм на Соломон.

- Така си мислехме. Но ако не сме били прави? - отбеляза замислено Tec. .

Това я върна към легендата за произхода на тамплиерите - как в един ден на 1118 година в Йерусалим се появяват деветима рицари от Европа и заявяват на краля, че искат да пазят християнските поклонници на свещения град. Кралят им разрешава и им подарява мястото, където някога се е издигал старият Храм на Соломон. Оттук и името им - рицари на Храма, тамплиери. И те не излизат оттам в продължение на девет години, за които се предполага, че са копаели и търсели. След като откриват дневника, те се сдобиват с богатства и власт. Нещо, което Tec и Райли си мислеха, че са открили преди три години.

- А дали първите тамплиери наистина са го открили в онези руини? - запита се на глас тя. - Или просто такава е официалната версия, а през цялото това време дневникът е бил част от Никейското съкровище?