Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Имаш предвид резултата от „тревожните, героични дела" на Конрад? - попита Райли.

- Не само на Конрад. Тук се говори за делата „на един мъж и една жена"! - възкликна Tec. - Да не би с него да е имало жена? И ако е така, коя е тя?

- Хей, нали тамплиерите бяха монаси? Не са ли давали обет за целомъдрие?

- Да, давали са. Не са им позволявали близост с жени.

- И са го правели доброволно?

Тя го изгледа насмешливо и се върна върху надписите. Погледа този на стената още известно време, а после извади химикал и го преписа на същия лист, точно под оригинала. Сравни ги и след малко рече:

- Окей. Да предположим, че измененията в текста са целенасочени. Тук делата им не са „уморителни и напразни", те са „благородни". За „майстора на платове, където дервишите се наслаждават на лекия бриз на духа". Според мен тази промяна ни подсказва кой се грижи за книгите.

- Кой, майсторът на платове ли?

- Майсторът на платове, където живеят дервишите.

- Което е?

- Кония, разбира се!

- Знаех си! - възкликна Райли.

- О, я не ми се прави на многознайко! Не знаеш дори какво е „дервиш" !

- Е - сведе глава агентът и се усмихна притеснено, - това не е нещо, с което се гордея.

- Дервишът е член на братството на суфистите, прасе такова! Нещо като орден на суфистите! Най-прочутите сред тях са последователите на Руми. Познати са като „въртящите се дервиши" заради молитвения ритуал, който извършват - въртят се като пумпали, при което постигат трансцеденталност, помагаща им да влязат във връзка с бога в тях.

- С бога в тях, значи - промърмори Райли. - Звучи ми доста гностично.

- Така е - кимна тя и го изгледа, впечатлена от връзката, която току-що направи. - Е, тогава може и да не си чак такова прасе. - Замисли се. Духовното послание действително ѝ беше познато от гностичните текстове. Накрая отсече: - Руми и братството му са били базирани в Кония. Самият той също е погребан там. Днес гробницата му е музей. - Вдигна глава и възкликна: - Кония! Трябва да е Кония!

- Конрад е умрял тук. А къде е Кония? - подхвърли Райли.

Tec се опита да си спомни казаното от Абдулкерим и отговори:

- На около триста километра оттук.

- За онези времена разстоянието не е никак малко. Тогава как съкровището се е озовало там? Кой го е отнесъл там?

- Човекът, който е написал това тук - кимна тя към стенописа. - В онези години Кония е била територия на суфистите. И все още е, между другото. Следователно, ако съкровището на Хозий е отнесено там, онзи, който го е направил, е бил близък до суфистите или самият той е бил суфи.

- Той или тя - поправи я Райли. - Нали там пише „един мъж и една жена"? Възможно ли е нашата загадъчна дама да е била суфи?

- Възможно е. При суфизма мъжете и жените се считат за равни. - Обмисли нещата и накрая отсече: - Трябва да отидем в Кония!

Райли я изгледа неуверено:

- Ти сериозно ли смяташ, че...

- Тези промени в текста не са направени случайно, Шон! И според мен наистина съществува огромна вероятност съкровището на Хозий да се съхранява при някакъв суфи, майстор на платове от Кония! Затова трябва да започнем оттам!

- Но как?

- Не забравяй, че в тази част на света професиите обикновено се предават от поколение на поколение. Следователно търсим майстор и продавач на платове, чийто далечен предшественик е бил член на някоя от ложите на Руми!

Райли като че ли не беше особено убеден.

- Ти наистина ли вярваш, че ще откриеш фамилия, просъществувала седемстотин години?!

- Е, поне ще опитам! - изгледа го предизвикателно тя. - Да имаш по-добра идея?

53

Кония, Турция

Първите бледи звезди вече изпращаха залязващото слънце, когато таксито остави Райли и Tec в сърцето на едно от най-древните селища на планетата.

Всеки камък в този град беше пропит с история. Легендата го определяше като първото селище, появило се след Всемирния потоп, а археологическите доказателства показваха, че мястото е било населено още от неолитни времена, преди повече от десет хиляди години. Разказваше се още, че свети Павел е идвал тук най-малко три пъти, за да проповядва. През XIII век е провъзгласен за столица на Селджук-ския султанат - по същото време, когато е бил дом на Руми и неговото братство от дервиши. Оттогава насам Кония бе започнала да запада, но пък притежаваше втората по посе-щаемост туристическа атракция на Турция - мавзолеят на Руми, „Зелената гробница", духовен център на суфизма.

Именно оттук Tec беше решила да започне разследването си.