Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Да, Рим - въздъхна Tec. Имаше чувството, че беше преди цяла вечност.

- Нашите хора дори не знаят, че сме тук. Трябва да се обадя, за да разбера кога ще ни вземат и дали ще могат да ни вземат директно оттук. Освен това трябва да бъда на бюрото си, да координирам разузнавателната информация и да се уверя, че всички постове са нащрек, за да не изпуснем иранеца и следващия път, когато се появи. - Прегърна я, придърпа я към себе си и допълни: - Виж какво, това не означава, че трябва да се откажеш. Нали вече имаш контакт и тук - онзи туристически агент. Ще му се обаждаш от Ню Йорк. Остави го да ти свърши полевата работа. А ние ще му платим - изглежда ми добър човек. И когато попадне на нещо, ще долетим. Става ли?

Tec не отговори. Гледаше към нещо зад него. Райли се обърна и видя, че тя съзерцава втренчено някакъв магазин за килими. Плешив червендалест мъж тъкмо внасяше в магазина табла от тротоара. Като че ли се готвеше да приключва работния си ден.

- Да не би случайно да ти се е приискало да пазаруваш? - изуми се Райли. - На фона на всичко, което преживяхме?

Tec го погледна презрително и посочи табелата над магазина: „Късметлийски килими", а отдолу: „Занаятчийска работилница".

Райли я изгледа слисано.

Tec отново посочи с пръст, сякаш искаше да му каже: „Загледай се по-внимателно!"

И той го направи. И после го видя. Беше с малки букви, в долната част. До телефонния номер. Едно име. Вероятно името на собственика: Хакан Казазоглу.

Казаз-оглу.

Първата дума вече му беше позната от указанията на таксиджията. Но тя някак си не се връзваше с онова, което виждаше пред очите си. Това не беше шивашка работилница.

- Но това е магазин за килими! - възкликна той. - И какво означава „оглу" ?

- Често срещано окончание за турските фамилии - отговори Tec. - Означава „син на" или „потомък на".

И се запъти към магазина.

54

Както бе предположила, продавачът на килими действително се оказа потомък на продавач на платове. В отчаянието си тя бе подходила към него по-искрено, отколкото към старейшината суфи - каза му, че е попаднала на стари библейски ръкописи и се опитва да научи повече за произхода им. След известно колебание дори му ги показа. За съжаление, и той не можа да ѝ помогне кой знае колко.

Не че се опитваше да избегне отговорите. Просто наистина нямаше представа за какво му говори Tec, макар че беше напълно откровен за семейната си история и факта, че е практикуващ суфи.

Но това не я разколеба. Вече беше сигурна, че са напипали следата.

Стана ясно, че не е задължително да търсят шивашка работилница. Това беше просто фамилно име, което би могло да се носи от човек с всякаква професия. И в този смисъл продавачът на килими й оказа неоценима помощ. Направи ѝ списък на всички хора с фамилията Казазоглу, за които се сещаше, както и къде работеха. Оказа се, че са над дузина и с всякакви професии - от продавачи на килими до грънчари. Имаше дори и един стоматолог. Написа ѝ също и други възможни връзки - хора, чиито имена произлизаха от останалите думи за продавач на платове и манифактурист в турския език.

Двамата американци благодариха на услужливия килимар и го оставиха най-сетне да си затвори магазина.

- Не можем да си тръгнем сега! - възкликна Tec, изпълнена с нов ентусиазъм. - Хайде, само още един ден! Излъжи ги, че имаш следа към иранеца. А после все ще измислиш нещо.

Той потри умореното си лице и я изгледа. Ентусиазмът ѝ определено беше заразителен. И на фона на всичко, преживяно през последните няколко дена, той знаеше, че вече се е предал.

Райли се обади на Апаро и му предостави неясна версия, която да предаде на шефа им. А рано на следващата сутрин двамата с Tec се отправиха на обиколка по магазините и работилниците, които килимарят им беше записал.

Хората, които ги посрещаха, бяха невероятно сърдечни и мили. С всяка следваща среща за Tec ставаше все по-лесно да бъде открита с тях и да им показва двата кодекса. Но всичко се оказа напразно. Никой не беше чувал за сандъци с древни книги.

Завършиха деня с последното име от списъка. Оказа се грънчарска работилница, предлагаща изумително разнообразие от многоцветни и красиво изрисувани чинии, вази и гърнета. Собственикът му беше поредният червендалест и добродушен мъж в средата на четиридесетте. Поговориха с него десетина минути, тъй като магазинът беше празен - с изключение на младата му дъщеря и съсухрена стара жена, която той представи като своя майка.

Макар че и тя не можа да помогне, старицата прояви изключително голям интерес към рядката книга, която Tec им показа. Провлачи бавно крака към американката и пое внимателно древния сборник. Разгърна го, огледа подробно първата страница, а след това разгърна и още няколко.