Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- Единствените дервиши наоколо са онези, които изпълняват ритуалния танц с въртенето - рече тя. - А те непрекъснато контактуват с чужденци. Нищо чудно сред тях да намерим човек, който ни разбира, и да го убедим да ни представи на някой старейшина суфи.

- Окей - кимна Райли. - Да ги попитаме! - И посочи към отсрещната страна на улицата.

Tec се обърна. На табелата пишеше: „Икониум турс", а отдолу, с по-малки букви - „Туристическа агенция".

- Добре, още тази вечер ще ви вкарам да гледате сема! - провикна се възторжено собственикът на агенцията, червендалест мъж в началото на петдесетте на име Левант. - Шоуто много ще ви хареса, гарантирам ви! Значи обичате поезията на Руми, да?

- Много - кимна сконфузено Tec. - Но това дали ще бъде истинска молитвена церемония, или... туристическа атракция?

Левант я изгледа едва ли не обидено:

- Всяка сема е истинска молитвена церемония!

- Никога не съм си помисляла обратното! - усмихна му се обезоръжаващо Tec. - Просто... аз съм археолог и се опитвам да разбера нещо, което открих. Една стара книга. В нея се говори за майстор на платове, живял много отдавна, преди няколко века. - Измъкна от джоба си намачкан лист хартия и започна да изрежда думите за майстор на дрехи, които ѝ бе продиктувал таксиметровият шофьор: - „Казаз" или „безаз", или „дерзи", или „чукаджъ"! - Та значи, търся някакъв майстор на драперии или дрехи, който е бил дервиш тук, в Кония. Може би от по-висок ранг, старейшина. Знам, че по този въпрос не е препоръчително да се говори на глас, но дали не познавате човек, който е наясно с историята на местните дервишки общности?

Левант автоматично застана нащрек и ги изгледа подозрително.

- Вижте, не съм тук по официална задача - побърза да го успокои Tec. - Това е нещо, което засяга лично мен. Опитвам се да разбера нещо за една стара книга, която открих - това е!

Туристическият агент потри бавно лицето си, а после и оплешивяващото си теме. Загледа се изпитателно в Райли, който си придаде максимално невинен вид - просто си стоеше и се усмихваше като пълен наивник. След това Левант върна погледа си върху Tec, помисли и накрая, очевидно взел решение, се приведе напред и със заговорнически тон изрече:

- Тази вечер мога да ви заведа на един частен дикр, церемония по припомнянето. В съвсем ограничен кръг. Нали ме разбирате? Неофициално.

И задържа погледа на Tec, за да се увери, че е схванала намека. Тя кимна:

- И смятате, че там може да има някой, който ще ми помогне?

Левант само сви рамене. Но в погледа му прочете, че работата е сериозна.

Старейшината не успя да им помогне с нищо.

Самата церемония се проведе в голяма стара къща и беше зашеметяваща. Дервишите - мъже и жени, се въртяха под звуците на любимия инструмент на Руми - тръстиковата свирка, и барабана. Седнал отстрани, учителят им аком-панираше, като повтаряше непрекъснато името на Бога - частта, която бе официално забранена в тази страна. Обаче никаква полиция не нахлу в къщата и никой не беше арестуван. Очевидно времената бяха започнали да се променят.

А после, въпреки желанието си и преводаческите усилия на внука си, старейшината не можа да им каже нищо особено. Не знаел за никакви майстори на платове, които да са били бележити дервиши. Tec и Райли му благодариха и си тръгнаха към хотела.

- Не трябваше да се поддавам на еуфорията - промърмори унило Tec. - В Кония има множество ложи, а тогава са били още повече. Шансовете да попаднем на подходящата... не бяха големи, нали? - Въздъхна. - Очевидно няма да е толкова лесно.

- Не можем да останем тук повече - каза Райли. - Знаеш, че в Ню Йорк ме чакат.

- Все пак едва пристигнахме! Трябва да посетя повече церемонии, да говоря с повече старейшини. - Погледна го. - Трябва да го направя, Шон! Близо сме! Усещам го! Не мога точно сега да си тръгна. Ти върви, щом искаш. Но аз ще остана.

- А, не! - поклати глава агентът. - Твърде опасно е! За нищо на света няма да те оставя тук сама!

Лицето на Tec помръкна. Опасенията на Райли бяха основателни.

Той я прегърна през раменете и изрече:

- Какво ще кажеш да се прибираме в хотела? Чувствам се като пребито куче!

Стигнаха до пазара, където ги упътиха. Поеха по закрития тунел на чаршията, където дори и в този късен час търговията кипеше. Плодовете и зеленчуците се редуваха с всевъзможни подправки. Но на ресторантчето за дюнер кебап и ментови млечни напитки не можаха да устоят.

- Не можеш ли да останеш още един-два дена?

- Надали - изсумтя Райли. - Нямаш представа колко обяснения трябва да давам само за Рим! За другото да не говорим.