Харлан Коубън - Остани

несъответствията той ще намери Стюарт Грийн жив и невредим и ще го върне у дома.

Тъпо.

Разбира се, имаше още въпроси. Защо трупът на Рос Гънтър не бе захвърлен също в

кладенеца? Съществуваха няколко възможности, ала Брум не хареса нито една. Труповете в

кладенеца също не отговаряха на въпроса кой е убиецът на Хари Сътън, нито откриваха

причината за неговата смърт, но вероятно времето на смъртта наистина е съвпаднало.

Колкото до твърдението на Лорейн, че е видяла Стюарт Грийн жив, лесно можеше да се

направи подобна грешка. Дори тя бе признала, че се съмнява. Вероятно е видяла някого,

който много прилича на Стюарт. Ами обръснатата глава и козята брадичка, пък и

седемнайсетте години, изминали от изчезването му – дори Брум не можеше да каже със

сигурност, че промените от възрастта са нанесени върху неговата фотография. Освен ако

Лорейн не бе сгрешила, разбира се. Освен ако Стюарт Грийн не е бил първата жертва, но

извършителят...

Той не мислеше така.

Извадиха още един скелет.

– Детектив Брум?

Той се обърна.

– Аз съм специален агент Гай Анджони. Благодаря, че ни повикахте.

Двамата се ръкуваха. Брум бе твърде възрастен, за да си играе игрички с федералните за

прилежащи територии.

Той неистово желаеше да заловят това ненормално копеле.

– Някаква следа за това кой е там долу?

– Моята же... – Той за малко да каже „жена“. – Моята партньорка Ирин Андерсън прави

списък на мъжете, които са изчезнали на или около Марди Гра. Можем да ви предоставим

информацията, за да сравните имената с намерените трупове в кладенеца.

– Много ще ни помогнете.

Двамата наблюдаваха как скрипецът пускаше въжето надолу.

– Чувам, че изглежда, имате заподозрян – рече Анджони. – Някой си Рей Ливайн.

– Той е една от възможностите, но все още нямаме достатъчно доказателства. Вече си

издействахме заповед за обиск на жилището му.

– Страхотно. Може би ще координирате действията си с нашите хора?

Брум кимна и извърна глава. Беше време да си тръгне от гората. Нямаше какво повече да

прави тук. Щяха да работят часове, може би цели дни. Междувременно щеше да разбере

какво са намерили хората му в мазето на Рей Ливайн, ако изобщо бяха намерили нещо.

Помисли си за Сара Грийн и дали тя ще дочака да получат пълно потвърждение, че трупът

му е в кладенеца, но не, медиите ще са съобщили вече всичко. Той не искаше Сара да го

научи от някой агресивен репортер.

– Мога да посрещна хората ви в дома на Ливайн – предложи Брум.

– Ще съм ви благодарен. Искам да ви използвам, детектив. Нуждаем се от местен човек,

който да работи с нас.

– На ваше разположение съм.

Двамата си стиснаха ръцете. С помощта на фенерчето си Брум тръгна по обратния път

надолу по пътеката към автомобила си. Мобилният му телефон звънна. Видя, че обаждането

идва от Меган Пиърс.

– Ало?

Ала не беше Меган Пиърс. Обаждаше се следовател от отдел „Убийства“ в областта Есекс,

който му съобщи, че някой току-що се бе опитал да убие Меган Пиърс.

На Ирин й отне известно време, ала накрая откри домашния номер на Стейси Парис,

екзотичната танцьорка, с която Рос Гънтър и Рики Маниън се бяха занимавали и, поне в

случая с Гънтър, всичко бе отмряло. Стейси Парис бе променила името си на Джейми

Хемсли. Тя не се бе омъжила и притежаваше малък бутик за облекло в изисканото

предградие Алфарета, щата Джорджия, на половин час път от Атланта.

Ирин се питаше дали да й позвъни, но това не продължи дълго. Независимо от късния час

тя взе телефона и набра номера.

Обади се женски глас, леко провлачен по южняшки маниер,

– Ало?

– Джейми Хемсли?

– Да, какво обичате?

– Тук е детектив Ирин Андерсън от Полицейското управление в Атлантик Сити. Трябва да

ви задам няколко въпроса.

Последва кратко мълчание.

– Госпожице Хемсли?