Харлан Коубън - Остани

се изправи на крака. За миг на Меган й се дощя да избяга. Но не. Блондинката нямаше да

остане на земята. Всъщност тя почти се бе изправила на крака.

Блондинката беше по-млада и вероятно по-силна и по-бърза, но независимо от това – без да

обръща внимание как щеше да свърши всичко – проклета да бъде, ако допуснеше да умре с

нож в гърба, докато бяга.

Не биваше да губи време.

Меган скочи към нападателката си с една-единствена мисъл в главата:

„Грабни. Ножа.“

Двете жени се катурнаха на паважа. Меган мислеше само как да й отнеме ножа.

Сграбчи с две ръце китката на блондинката.

Сега навсякъде имаше кръв, а те бяха оцветени в пурпурночервено. Дълбоко в себе си

Меган осъзнаваше, че ще трябва да се движи бързо. Губеше много кръв, твърде много. Ако

това продължеше, кръвта й просто щеше да изтече.

Меган дръпна китката й надолу, но блондинката не пускаше ножа. Меган пречупи пръсти

под такъв ъгъл, че ноктите й се забиха в тънката кожа от вътрешната страна на китката.

Русокосата извика, ала не охлаби хватката си. Меган ги заби по-надълбоко. Помъчи се да

одере с върха на ноктите си и да обели кожичката под големия й пръст, където обикновено се

мери пулсът. Дали не бе над артерията? Блондинката отново извика, наведе глава напред и

заби зъби в ранената ръка на Меган.

Меган зави от болка.

Блондинката стисна челюсти в плътта, зъбите й почти се срещнаха. От ухапаното също

потече кръв – белите като перли зъби на блондинката бяха целите в кръв. Меган заби

ноктите си още по-надълбоко в китката й.

Ножът падна на паважа.

И тъкмо тогава Меган направи грешка.

Толкова се бе съсредоточила в желанието си да отнеме ножа и да ръга с него русокосата,

докато нищо не остане от нея, че забрави всички оръжия, с които разполага едно човешко

същество.

За да й отнеме ножа, Меган трябваше да освободи китката й. Блондинката, осъзнала, че

Меган се е съсредоточила единствено в ножа, тутакси реагира. На първо място сложи край

на хапането, като разкъса със зъби плътта и я изплю на земята.

Новата вълна от болки накара Меган да подбели очи.

Докато Меган продължаваше да протяга ръка към ножа, блондинката промени центъра на

тежестта си. Меган загуби равновесие. Заби глава надясно, без да има възможност да

използва ръцете си, за да омекоти падането. Дясната страна на черепа й силно издрънча

върху бронята на автомобила.

Пред очите й се разлетяха звездички.

„Вземи. Ножа.“

Блондинката подскочи по-близо до Меган и яростно срита главата й. Черепът на Меган

отново издрънча в бронята. Меган усети как съзнанието този път я напуска. В първия миг тя

наистина не знаеше къде е, нито кое време е станало. Не знаеше дори за блондинката, нито

почувства следващия ритник. Беше й останала само една мисъл.

„Вземи. Ножа.“

Русокосата стана и срита Меган в ребрата. Тя падна по лице, объркана и смаяна. Усети

паважа на бузата си. Затвори очи. Ръцете й бяха разперени встрани, сякаш бе хвърлена от

голяма височина.

Нищо не й бе останало.

Светлинен лъч премина по нея, може би от фенерче, може би от приближаващ се автомобил.

Откъдето и да беше, светлината накара блондинката да се поколебае, и то достатъчно дълго.

С все още затворени очи Меган прокара ръка по паважа.

Бе запомнила къде е ножът.

Блондинката изписка и се хвърли долу, за да довърши Меган.

Ала сега вече Меган бе стиснала ножа в ръка. Тя се търколи по гръб, опря дръжката на

гръдната си кост, а острието щръкна във въздуха.

Блондинката падна върху върха на острието.

Ножът потъна дълбоко в корема на русокоската. Меган не го изпускаше от ръцете си.

Дръпна го, като разряза стомаха и спря едва когато острието се опря в гръдния кош. Нещо се

изсипа от раната и тя усети лепкавата топлина по себе си.

Блондинката отвори уста в тих писък. Очите й се разшириха и застинаха в очите на Меган.