Харлан Коубън: Невинният

Ти не искаше да го убиваш.

Казваш се Мат Хънтър и си двайсетгодишен. Израснал си в богаташко предградие в северната част на Ню Джърси, недалеч от Манхатън. Младите ти години протичат в по-бедната част на града, но пък в замяна на това самият град е изключително богат. Родителите ти се трудят упорито и те обичат безгранично. Ти си второто от три деца. Имаш по-голям брат, когото боготвориш, и по-малка сестра, която търпиш.

Като всяко друго дете от района, и ти се безпокоиш за бъдещето си, както и в кой колеж ще се запишеш. Учиш упорито и получаваш ако не смайващи, то достатъчно добри оценки. Средният ти успех е отличен с един минус. Не влизаш в най-горната десетка по успех, но се доближаваш. Извънучебните ти прояви са задоволителни. Ти си ковчежник на училището. Играеш както футбол, така и баскетбол достатъчно добре за критериите на Трета дивизия, но не и дотолкова, че да получиш стипендия за спортни умения. Падаш си малко дървен философ, но имаш и природен чар. Що се отнася до общата ти популярност, кръжиш непосредствено под ешелона на звездите. Високите ти оценки изненадват приемната комисия в колежа.

Целиш се в Бръшляновата лига 1 1 Осемте най-престижни университета в САЩ: Принстън, Йейл, Харвард, Корнел, Браун, Колумбийският, Дартмут и Университета на Пенсилвания. — Б.пр. , но за нея не ти достига съвсем мъничко. От Харвард и Йейл ти отказват направо. Пенсилвания и Колумбийският те слагат в резервите. Накрая постъпваш в Бодоин — малък елитен колеж в Брунсуик, щата Мейн. Възхитен си от това място. Само по няколко души сте в група. Намираш си приятели. Нямаш си постоянно момиче, но май не ти и трябва. На втората година те включват във футболния отбор на колежа като дефанзивен бек. Влизаш триумфално и във втория състав на баскетболния отбор, а когато някои титуляри се дипломират, пред теб се открива широко поле за изява.

И точно сега, на връщане в студентския град след коледната ваканция, ти убиваш човек.

Прекарал си невероятно приятни дни с близките си, но баскетболните тренировки те зоват. Целуваш мама и тате за довиждане и поемаш с колата назад заедно с най-добрия си приятел, с когото делиш стая в общежитието, Дъф. Той е от Уестчестър, щат Ню Йорк. Набит и дебелокрак. Във футболния отбор той играе дясно крило, а в баскетболния неизменно търка пейката на резервите. Дъф е най-сериозният пияч в цялото студентско градче — никога не губи състезание по лочене.

Ти караш.

Дъф настоява да спрете пътьом в Масачузетския университет. Негов съученик от гимназията е член на страхотно студентско братство там, а самото братство организира щур купон точно сега.

Ти не си особено въодушевен от идеята, но не искаш да се показваш сухар. Макар че лично ти предпочиташ събирания в по-тесен кръг, при които познаваш всички присъстващи. В твоя колеж има 1600 студенти. В Масачузетския те са 40 000. Ранният януарски студ щипе безмилостно. Земята е заснежена. По пътя към братството виждаш дъха си.

Двамата с Дъф хвърляте палта върху обща купчина. През следващите години много често ще си спомняш за това, за този небрежен жест. Ако беше останал облечен, ако беше оставил палтото в колата или на кое да е друго място…

Но не би.

Купонът си го бива. Малко див, но според теб дивотията е в известна степен пресилена. Приятелят на Дъф настоява и двамата да пренощувате в неговата стая. Приемаш. Пиеш доста — колежанско събиране е все пак — макар и не чак колкото Дъф. Купонът започва да замира. В един момент и двамата отивате за палтата си. Дъф държи бира в ръка. Взема своята дреха и я мята през рамо.

Точно тогава се разлива малко от бирата му.

Не много. Само няколко пръски. Но и те стигат.

Излятото попада върху червено шушляково яке. Това е едно от нещата, които ясно помниш. Навън е кучи студ, а ето че някой се разхожда само по тъничко яке. Второто нещо, което никога няма да излезе от главата ти, е обстоятелството, че тези якета са непромокаеми. Излятата бира, при това в толкова незначително количество, по никой начин не е в състояние да повреди дрехата. Тя може да се изплакне за секунди.

Но ето че някой крещи:

— Ей!

Той, собственикът на червеното яке, е едър момък, но не чак огромен. Дъф свива рамене. Не се извинява. Момъкът, господин Червено яке, се изпречва през Дъф, досами лицето му. Това е грешен ход. Дъф е прочут побойник и много лесно дава накъсо. Всяко училище си има своя Дъф — момче, което никога не губи битка.