Харлан Коубън: Невинният

Оливия го дарява с усмивка, от която му се разтуптява сърцето.

— Знаеш ли колко те обичам?

— И аз те обичам.

И двамата са вече в колата. Тя поглежда. Той забелязва загриженото й изражение и понечва да се извърне.

— Всичко ще е наред — казва тя. — Нали знаеш?

Той кимва и се усмихва престорено. Не че може да я излъже, но тя ще оцени усилието.

— Оливия… — започва Мат.

— Да?

— Разкажи ми повече за голите снимки.

Тя блъсва ръката му.

Но щом влизат в магазина на Спринт и чува за двугодишния договор, безпокойството на Мат се връща. В усмивката на продавача има нещо сатанинско, също като на дявола в ония филми, дето наивници му продават душата си. Когато онзи изважда карта на Съединените щати, за да илюстрира „непокритите участъци“, които били оцветени в червено, Мат започва да дава на заден.

Що се отнася до Оливия, няма насита за нейното въодушевление, но съпругата му е природно предразположена към пристъпи на ентусиазъм. Тя е от оная рядко срещана порода хора, които са в състояние да се радват на всяко нещо — било то голямо, или миниатюрно, а тяхната връзка бе ярко доказателство, че противоположностите се привличат.

Продавачът продължава да мели. Мат го е изключил от възприятията си, но Оливия го слуша със зяпнала уста. Задава два-три въпроса от учтивост, но мошеникът знае, че с тази няма проблем — не само е захапала въдицата, но е вече опържена и наполовина изядена.

— Да ида да подготвя документите — заявява адското изчадие и се затрива нанякъде.

Оливия хваща Мат за ръката с грейнало лице.

— Чудесно, нали?

Мат прави гримаса.

— Какво има?

— Нали обеща голи снимки?

Тя се засмива и опира глава о рамото му.

Разбира се, причината за тази вятърничавост на Оливия, както и за разцъфналата физиономия, е далеч по-дълбока от покупката на нови мобилни телефони. Тази стъпка е само жест, крайпътен знак, символ на нещо много по-съществено, което предстои.

Дете.

Само преди два дни тя си купи домашен тест за бременност и върху бялата пръчица се появи червен кръст — обстоятелство, което Мат намира заредено с дълбок религиозен подтекст. Той онемява поразен. Опитват се да имат дете вече година — откакто са женени. Стресът от последователните неудачи превръща онова, което е било спонтанно и в известна степен магическо занимание, във внимателно планирана епопея от измерване на вагинална температура, календарни отметки, продължително въздържание, съсредоточено усърдие.

Сега всичко това е зад гърба им. Рано е още да се радват, предупреждава той. Дай да не дърпаме дявола за опашката. Но Оливия е изпаднала в настроение, на което не може да се устои. Положителната й енергия се излива в могъщ, бурен поток, истински океански прилив. Мат няма никакви шансове пред него.

Затова са тук.

Видеотелефонът, подчертава Оливия, ще даде възможност в близко бъдеще тричленното им семейство да поддържа почти непрекъснат контакт по един начин, който е останал напълно недостъпен за поколението на техните родители. Благодарение на тази техника нито един от двамата няма да бъде лишен от непосредствени впечатления във връзка с житейския прогрес на бъдещото дете — прохождане, проговаряне и каквото друго ти дойде на ума.

Поне такава е идеята.

Час по-късно, след като влизат в тяхната половина на къщата, Оливия го дарява с бегла целувка и се устремява към горния етаж.

— Ей — вика Мат подире й, като вдига своя телефон и бърчи вежди, — искаш ли да пробваме с голите снимки?

— Видеото изтрайва само петнайсет секунди.

— Петнайсет секунди — повтаря той озадачен. — Тогава ще удължим интродукцията.

Оливия простенва с разбиране.

Те живеят в район, който повечето хора биха намерили за мърляв, в спокойствието на хвърлената от гигантската бутилка сянка. Току-що излязъл от затвора, Мат смята, че не заслужава по-добро място за живеене, която позиция е и твърде удобна, доколкото трудно би могъл да си позволи нещо по-добро, и независимо от семейните протести се нанася преди девет години. Ървингтън е омаломощен град с огромен дял чернокожо население — може би доста над осемдесет на сто. Някои биха стигнали твърде лесно до заключението, че този избор е мотивиран от чувството за вина заради онова, което го вкара в затвора. Мат знае, че нещата никога не са толкова прости, но сам не стига до по-добро обяснение за странната си неохота и липса на готовност да се завърне в шикозните предградия. Промяната би била прекалено рязка.