Харлан Коубън - Остани

Harlan Coben

STAY CLOSE

Copyright © 2012 by Harlan Coben

За автора

Xарлан Коубън (роден 1962 г.) е автор на 16 трилъра, сред които преведените на български

„Господари на нощта“, „Не казвай на никого“, „Само един поглед“, „Под прикритие“,

„Погрешен удар“, „Гората“, „Няма втори шанс“, „Дръж се здраво“. „Изгубена завинаги“ е

вторият му роман след „Дръж се здраво“, изкачил се на първо място в най-престижната

селекция на Съединените щати – класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“.

Той е лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и

„Антъни“ и е първият в историята, спечелил и трите. През 2009 г. Коубън е първият

чуждестранен писател, който получава най-престижното британско отличие за криминална

литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда

не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-

велики криминални писатели на всички времена.

Медал на Париж за особени заслуги в световната култура

Анотация

Меган е типичната американска майка и домакиня от предградията, макар че навремето в

младежките си години е била доста буйна. Рей пък е бил талантлив фотограф документалист,

но днес е принуден да си изкарва хляба, доколкото може, като папарак. А Брум е детектив,

който продължава да се занимава със случай, отдавна отпратен в забвение и обявен за

„студен”. Всеки от тях води живот, какъвто никога не е искал, и крие тайни, за които и най-

близките му хора дори не подозират. И докато се изправят лице в лице с тъмната страна на

американската мечта – скуката от осигурения живот в предградието, непреодолимото

изкушение, отчаянието и неосъществимия копнеж, потулени зад красиви фасади, те ще се

сблъскат с нелицеприятната истина и ще прозрат, че разделната черта между един живот и

друг е тънка като едва доловим шепот или удар на сърцето.

Харлан Коубън те подмамва от първата страница, за да те шокира при прочита на

последната.

Дан Браун, автор на „Шифърът на Леонардо“

1

Понякога, за части от секундата, когато правеше снимки и светът за миг се изгубваше в

бялата светлина на светкавицата, Рей Ливайн виждаше кръвта. Разбира се, знаеше, че това

се случва единствено в съзнанието му, но от време на време, също като сега, видението бе

толкова реално, че трябваше да наклони камерата надолу и внимателно и продължително да

огледа земята пред себе си. Ужасният миг – мигът, в който животът на Рей изцяло се промени

и той се превърна от човек с бъдеще и стремежи в настоящия Несретник номер едно в

собствените си очи – никога не го навестяваше в сънищата му или когато седеше сам в

мрачината. Опустошителните видения го чакаха да се събуди напълно, заварваха го

заобиколен от хора, зает с нещо, което някои биха назовали със саркастична нотка в гласа

„работа“. Виденията проявиха милост и избледняха, докато Рей правеше снимки на момчето,

празнуващо своя бар мицва.

– Погледни насам, Айра – крещеше Рей иззад обектива. – Към кого си се обърнал там?

Вярно ли е, че Джен и Анджелина още се карат за теб?

Някой срита Рей по пищяла. Друг го сръга в ребрата. Рей продължаваше да снима Айра.

– Къде ще е купонът, Айра? Коя щастливка ще поканиш на първия си танц?

Айра Едълстийн се начумери и закри лицето си от обектива. Рей неустрашимо се втурна

напред, като щракаше с фотоапарата под всякакъв ъгъл.

– Махни се от пътя ми! – изкрещя някой. Друг го сръга. Рей се помъчи да застане здраво на

краката си.

„Щрак, щрак, щрак.“

– Проклети папараци! – извика Айра. – Нямам ли право на миг покой?

Рей подбели очи. Не отстъпи. Видението с кръвта отново се появи пред обектива. Той се

опита да го отпъди, ала то не се помръдна. Рей държеше пръста си готов да натисне копчето.