Харлан Коубън - Остани

– Затова ти звъня – каза Фестър. – Искам ги веднага. Избери пет от тях и довечера ми ги

изпрати по имейла. Бащата на Айра иска куба на новия комплект от празненството по

случай бар мицва веднага.

Телевизионните новини продължиха с „метеоролога“ – сексапилно маце с впит в плътта

червен пуловер. Стръв за високи рейтинги. Когато сексапилното чудо завърши с фотография

от сателита и камерата се върна към твърде зализания водещ, очите на Рей започнаха да се

затварят.

– Рей?

– Пет фотографии за един рекламен куб.

– Точно така.

– Кубът има шест страни – забеляза Рей.

– Виж ти какъв математически гений! Шестата страна е за името, датата и звездата на

Давид.

– Ясно.

– Искам ги колкото е възможно по-бързо.

– Разбрано.

– Значи всичко е желязно – каза Фестър. – Освен... без фотоапарат утре не можеш да

обслужиш Джордж Куелър. Но не се тревожи. Ще изпратя някой друг.

– Сега ще спя по-спокойно.

– Много си забавен, Рей. Изпрати ми фотографиите. После си почини.

– Трогнат съм от загрижеността ти, Фестър.

Те затвориха телефоните си. Рей отново се отпусна на дивана. Лекарството му действаше

великолепно. Той дори се усмихваше. Водещият по телевизията повика най-трагично

звучащия си глас и обяви: „Карлтън Флин, местен жител, е изчезнал. Колата му бе открита

изоставена с отворена врата близо до кея... “.

Рей отвори едно око и погледна към екрана. Показваха мъж заедно с едно момче,

връхчетата на щръкналата му коса бяха заскрежени, на ухото си носеше халка на обица.

Мъжът даваше въздушни целувка в обектива, а надписът под него гласеше: „Изчезнал“,

когато всъщност би трябвало да гласи: „След душа“. Рей се намръщи, през него премина

смътна, неясна тревога, ала в момента не можеше да я определи. Цялото му същество

копнееше за сън, но ако не изпратеше петте снимки, Фестър щеше пак да му позвъни, а кой

имаше нужда от това? С огромно усилие Рей успя отново да се изправи на краката си.

Залитна към кухненската маса, отвори преносимия си компютър, за да се увери, че

фотографиите са пристигнали.

Бяха дошли.

Нещо човъркаше съзнанието му, ала Рей не можеше да определи какво точно. Може би го

тревожеше нещо съвсем незначително. А може би си спомняше нещо от изключителна

важност. Или пък, което беше и най-вероятно, ударът от бейзболната бата бе причинил

дребни травми по черепа, които сега буквално дразнеха мозъка му.

Фотографиите от празненството по случай бар мицва бяха дошли в обратен ред –

последната снимка сега беше на първо място. Рей бързо ги прехвърли и избра една с

танцуващите гости, една с юдейската Тора, една с равина, една с бабата на Айра, когато

целува внука си по бузата. Станаха пет. Прикачи ги и ги изпрати по електронната поща на

адреса на Фестър. Готово.

Рей бе толкова уморен, че не вярваше, че може да стане от стола и да стигне до леглото си.

Тъкмо се канеше да подпре глава на кухненската маса и да подремне, когато си спомни за

другите снимки, онези, които бе направил по-рано същия ден, преди да заснеме бар мицва.

В гърдите му нахлу мощно чувство на тъга.

Рей бе отишъл в онзи проклет парк и бе снимал.

Тъпо, но го правеше всяка година. Не знаеше защо. А може би знаеше и от тази мисъл му

стана още по-зле. Обективът създаваше дистанция, даваше перспектива, караше го да се

чувства малко по-сигурен. Може би в това се криеше тайната. Може би, като видеше онова

ужасяващо място от този странно успокояващ ъгъл, онова, което никога нямаше да се

промени, все пак се видоизменяше по някакъв начин.

На монитора Рей погледна снимките, които бе направил по-рано през деня – и сега си

спомни още нещо.

Човек със заскрежени връхчета на косата и с обица във формата на халка.

Две минути по-късно той откри онова, което търсеше. Целият се смрази, когато го осени

една мисъл.