Харлан Коубън - Остани

козметична. В действителност правим всичко възможно да прикрием и унищожим този наш

дух, да станем конформисти, да бъдем дефинирани и да се поберем в еднакви рамки.

Дейв отново включи интервюто с актьора.

– Ама че тип – поклати глава той.

Но само като слушаше гласа на известния маниак, Меган се върна назад във времето –

ръката му се уви около колана, лицето му се притисна в гърба й, покрито с пърхот и мокро от

сълзи.

„Само ти ме разбираш, Каси... “

Да, това й липсваше. Нима този факт бе толкова ужасен?

Тя бе на друго мнение, ала тази мисъл непрекъснато я преследваше. Нима бе сгрешила?

Спомените, животът на Каси, тъй като никой не използва истинското си име в нейния

предишен свят, а през всичките тези години той бе останал скрит и залостен в малка стаичка

в задната част на съзнанието й. И сега, само преди няколко дни, тя бе дръпнала резето на

вратата и я бе открехнала съвсем леко. После бързо я бе затръшнала и отново я бе

залостила. Ала бързото надникване през цепнатината в онзи свят, разположен между двете

личности на Меган – защо ли я караше да бъде толкова сигурна, че ще последва отзвук?

Дейв се изтърколи от дивана и се запъти към банята с вестник под мишницата. Меган загря

тостера за сандвичи и затърси белия хляб. Когато отвори долапа, телефонът звънна с

електронно чуруликане. Кайли стоеше досами апарата, но не му обърна внимание, защото

набираше някакъв текст на мобилния си.

– Искаш ли да вдигнеш? – попита я Меган.

– Не е за мен.

Кайли можеше да извади мобилния си телефон и да отговори със скорост, на която би

завидял Уайът Ърп3, но домашният им телефон, чийто номер бе съвършено неизвестен на

младежкото общество в Касълтън, изобщо не я интересуваше.

3 Легендарен стрелец, герой във филми и литературни произведения. – Б. пр.

– Вдигни го, моля те.

– Какъв е смисълът? Ще го дам на теб.

Джордан, който в неговата незряла възраст – единайсет години – винаги се стараеше да

запази спокойствието в дома им, грабна слушалката.

– Ало?

Заслуша се за миг, после каза:

– Сгрешили сте номера.

И добави нещо, което накара Меган да застине на място:

– Тук нямаме човек на име Каси.

Като се извини, задето хората непрекъснато бъркат името й, и със съзнанието, че децата й

са толкова вглъбени в собствените си истории, че изобщо нямаше да се усъмнят в нищо,

Меган взе телефонната слушалка от сина си и изчезна в другата стая. Вдигна слушалката до

ухото си и един глас, който не бе чувала от седемнайсет години, изрече:

– Извинявай, че ти се обаждам по този начин, но мисля, че трябва да се срещнем.

Меган хвърли Кайли на тренировката.

Като се има предвид бомбата по телефона, тя бе доста спокойна и ведра.

Остави колата на паркинга и с навлажнени очи се обърна към дъщеря си.

Кайли попита:

– Какво?

– Нищо. В колко часа свършвате?

– Не знам. Може после да изляза с Габи и Чъки.

„Може“ означаваше „ще“.

– Къде?

Вдигане на рамене.

– В града.

Хубавият неясен отговор на едно момиче на петнайсет.

– Къде в града?

– Не знам, бе, мамо – отвърна тя, като си позволи нотка на досада в отговора.

Кайли искаше да прекрати този разговор, ала не й се щеше да ядоса майка си и тя да не й

разреши да излезе.

– Просто ще се пошляем малко, става ли?

– Написа ли си всички домашни?

Меган се намрази още в мига, в който зададе въпроса. Толкова заприлича на досадна

майка. Вдигна ръка и каза на дъщеря си:

– Не ми обръщай внимание. Излез. Забавлявай се.

Кайли погледна към майка си така, сякаш внезапно на челото й бе поникнало малко

дръвче. После сви рамене, слезе от колата и се затича. Меган гледаше след нея. Винаги.

Нищо, че дъщеря й бе достатъчно голяма да излезе сама на игрището. Меган трябваше да я

наблюдава, докато се увери, че нищо не я застрашава.