Харлан Коубън - Остани

Айра се появи с две... Рей не бе сигурен в правилната терминология, но може би най-

вярната фраза в случая беше „стриптийзьорки от висока класа“.

Двете сексапилни мацки придружиха малкия Айра и тримата заедно влязоха в стаята до

разделителната линия. С готов за снимки фотоапарат Рей се втурна напред, като поклащаше

глава. Хлапето бе на тринайсет. Ако жени с външност като на тези двете са близо до него,

когато е на тринайсет, ерекцията му сигурно щеше да продължава по цели седмици.

Ах, младост.

Последваха екзалтирани ръкопляскания. Айра помаха с ръка на тълпата като крал.

– Айра! – повика го Рей. – Това ли са новите ти богини? Вярно ли е, че може да добавиш още

една към харема си?

– Моля – отвърна Айра с тренирана превзетост, – нека запазя тайните си!

Рей едва успя да се въздържи и да не се издрайфа.

– Но публиката ти иска да знае.

Фестър, бодигардът със слънчеви очила, обърна широкия си гръб към Рей и позволи на

Айра да профучи покрай него. Рей натисна копчето и се увери, че светкавицата сътворява

чудеса. Оркестърът гръмна – кога пък на сватби и празненства по случай бар мицва са

започнали да вдигат децибелите като на стадион, пълен с рокаджии? – в изпълнение на новия

празничен химн „Не можете да ме манипулирате с тояга“. Айра заигра мръсни танци с двете

си наети асистентки. После към него се присъединиха и тринайсетгодишните му приятели и

запълниха дансинга с подскоци нагоре и надолу като стикове за пого1. Рей се „пребори“ с

Фестър, за да направи още няколко снимки, и погледна часовника си.

1 Изключително динамичен спорт, развиващ се през последните години. – Б. пр.

Оставаше само една минута.

– Папарашка измет!

Друго сритване по пищяла от някакъв недорасъл кретен.

– Ох, по дяволите! Заболя ме!

Кретенът набързо изчезна. Да си отбележа, помисли си Рей: започни да носиш предпазители

за пищяли. Той хвърли поглед към Фестър, сякаш го молеше за пощада. Фестър му кимна с

глава да го последва към един от ъглите. Там бе твърде шумно и те се изнизаха през вратата

навън.

Фестър посочи назад към салона с огромния си палец.

– Хлапето свърши голяма работа по случай навлизането си в живота, не мислиш ли?

Рей мълчаливо се пулеше насреща му.

– Утре ще имам работа за теб – заяви Фестър.

– Страхотно. Каква работа?

Фестър отклони поглед встрани.

На Рей това не му се понрави.

– Уф!

– Джордж Куелър.

– Милостиви Боже!

– Да. И желае обичайното.

Рей въздъхна. Джордж Куелър държеше да направи впечатление още на първите си срещи с

жени, като ги втрещи и накрая ги доведе до ужас. Наемаше папараци от фирмата им, за да се

тълпят около него и приятелката му – миналия месец например жената се казваше Нанси, –

докато двамата влизат в малко романтично бистро.

Щом приятелката се озовеше по живо, по здраво в бистрото, предоставяха й – не, честна

дума! – предварително поръчано меню с надпис: „Първата от многото бъдещи срещи между

Джордж и Нанси“, а под него бяха вписани адресът, месецът, датата и годината на

събитието. Когато излизаха от ресторанта, наетите папараци бяха навън, щракаха с

фотоапаратите си и подвикваха намеци как Джордж бил отхвърлил предложението да

прекара края на седмицата на Бахамските острови с Джесика Алба2 заради хубавата и вече

напълно ужасена Нанси.

2 Джесика Алба – американска актриса. – Б. пр.

Джордж гледаше на тези романтични маневри като на предварително условие за

постигането на задоволителен резултат.

Нанси и подобните на нея гледаха на тези романтични маневри като на прелюдия към

някоя голяма шмекерия и зов за усамотение. Втора среща никога нямаше.

Най-подир Фестър свали тъмните си очила.

– Искам да си железен в изпълнението на задачата.

– Железен папарак – каза Рей. – Тогава да се обадя на майка ми, за да се изфука пред