Харлан Коубън - Невинният

Както и да е, този квартал — бензиностанцията на Шел, старият железарски магазин, магазинът за полуготови храни на ъгъла, пияндурите по напуканите тротоари, преките пътища към летище „Нюарк“, скътаното край старата пивоварна кръчме — се превръща в негов дом.

Когато Оливия пристига от Вирджиния, той очаква от нея да настоява да се преместят в по-добър квартал. Свикнала е — той знае това — с ако не по-богати, то във всички случаи доста по-различни райони. Оливия е израснала в неизвестното градче Нортуейс в щата Вирджиния. Когато е едва проходила, майката духва в неизвестна посока. Баща й я отглежда и възпитава самичък.

Малко позакъснял за ролята на млад баща — той е на петдесет и една, когато се ражда Оливия — Джошуа Мъри работи усилено, за да осигури дом за себе си и за дъщеря си. Той е градският лекар — общопрактикуващ, който лекува всичко: от грипа на шестгодишната Мери Кейт Джонсън до подаграта на стария Райтман.

Джошуа е според Оливия мил човечец, нежен и прекрасен баща, който трепери над едничката си истинска роднина. Те са само двамата — баща и щерка — обитаващи тухлена къща недалеч от Главната улица. Кабинетът на таткото е залепен от другата страна на алеята за автомобили. В повечето дни Оливия бърза да се прибере след училище, за да му помага с пациентите. Ще успокои някое уплашено дете или ще побъбри с Каси, отколешната секретарка на бащата и по съвместителство медицинска сестра. Каси изпълнява функциите и на детегледачка. Ако бащата е прекалено зает, тя приготвя вечерята и помага на детето с уроците. Оливия, от своя страна, боготвори баща си. Мечтата й е — макар сега да съзнава нейната безнадеждна наивност — да завърши медицина и да работи заедно с него.

В последната година от колежа обаче всичко се променя. Баща й, нейният единствен близък на тази земя, умира от рак на белите дробове. Новината изтръгва почвата изпод краката й. Старата амбиция да завърши медицина умира заедно с баща й. Оливия прекъсва връзката си с колега на име Дъг и се завръща в родната къща в Нортуейс. Но животът в нея е прекалено болезнен без присъствието на баща й. Продава я и се премества в Шарлотсвил, в апартамент. Започва работа в софтуерна фирма. Тя е свързана с доста пътуване, което пък става причина да възобновят с Мат по-раншното си, доста мимолетно познанство.

Ървингтън в Ню Джърси няма нищо общо нито с Нортуейс, нито с Шарлотсвил във Вирджиния, но Оливия го изненадва. Настоява да си останат на това място, мърляво или не, за да пестят пари за сега вече договорената къща-мечта.

Три дни след закупуването на новите телефони Оливия се прибира у дома и тръгва право към втория етаж. Мат си налива чаша лимонада и взема едно подобно на огромна пура хлебче със зърна морска сол отгоре. Пет минути по-късно я последва. Оливия не е в спалнята. Поглежда в малкия кабинет. Седнала е пред компютъра с гръб към вратата.

— Оливия — вика я той.

Тя се обръща към него с усмивка. Мат винаги се е отвращавал от изтърканото клише „усмивката й озари стаята“, но Оливия наистина го прави. Нейната усмивка е заразителна. Действа му като катализатор, прибавя плът и кръв към собствения му живот, прави всичко наоколо да се променя.

— Какво си мислиш? — пита го тя.

— Че ме подлудяваш.

— Дори бременна?

— Особено бременна.

Оливия натиска един бутон и дисплеят помръква. Изправя се и го целува нежно по бузата.

— Трябва да си събирам багажа.

Заминава в командировка в Бостън.

— В колко ти е полетът? — пита Мат.

— Мисля да ида с колата.

— Защо?

— Една приятелка пометна след полет. Не искам да поемам никакъв риск. Впрочем утре имам час при доктор Хадън, преди да потегля. Иска да потвърди резултата от теста и да се увери, че всичко е наред.

— Да дойда ли с теб?

Тя поклаща глава.

— Имаш си работа. Ще дойдеш следващия път, когато ще ме гледат на видеозон.

— Добре.

Оливия го целува отново с пърхащи устни.

— Ей — шепне тя, — щастлив ли си?

Той понечва да пусне някоя шега или двусмислица, но не го прави. Взира се право в тези очи и казва:

— Много.

Оливия отстъпва крачка все още с усмивка на уста и повтаря:

— По-добре да си събера багажа.

Мат я наблюдава. Остава още малко на прага. Усеща лекота в гърдите. Наистина е щастлив и съзнанието за това го уплашва до смърт. Хубавото е крехко. Тази истина се научава, след като убиеш някое момче. Знанието се затвърдява в течение на четиригодишен престой в затвор с усилено строг режим.