Харлан Коубън - Невинният

Някаква стая. Това поне се вижда. Телевизор върху конзола. На стената виси картина — Мат не може да различи каква — но общото впечатление е за хотелска стая. Камерата се спира на вратата към банята.

И тогава се появява жена.

Косата й е платиненоруса. Носи тъмни очила и прилепнала синя рокля. Мат смръщва вежди. Коя е тази, по дяволите?

Жената остава неподвижна за миг. Мат има усещането, че тя не знае за камерата. Обективът я следи. Блясва ярка светлина — през прозореца нахлуват слънчеви лъчи — и след това всичко идва на фокус.

Когато жената приближава леглото, дишането на Мат спира — той разпознава походката. Познати са му и начинът, по който присяда, по който вирва брадичка и кръстосва крака, колебливата усмивка, която следва.

Той не помръдва.

От другия край на стаята се разнася, вече по кротък, гласът на Роланда:

— Мат…

Не й обръща внимание. Сега камерата е поставена някъде — най-вероятно върху маса. Все още е насочена към леглото. Някакъв мъж приближава платинената блондинка. Мат вижда само гърба му. Той е в червена риза, а косата му е синьо-черна. С приближаването си закрива жената. Също и леглото.

Очите на Мат започват да смъдят. Той примигва няколко пъти. Дисплеят помътнява. Образите започват да подскачат, а сетне изчезват. Мат остава неподвижен. Роланда го гледа с любопитство. Снимките откъм братовата страна на бюрото са по местата си, а той е сигурен — е, почти сигурен, понеже този екран е все пак по-малък от пет сантиметра, нали така — че жената в непознатия хотел, седналата върху леглото блондинка в прилепнала рокля носи платиненоруса перука, а всъщност е брюнетка и се казва Оливия — неговата съпруга.

Нюарк, Ню Джърси

22 юни

Инспекторът от отдел „Убийства“ за окръг Есекс — Лорън Мюз, седи в кабинета на шефа си.

— Чакай малко — обажда се тя, — да не искаш да кажеш, че монахинята е имала силиконови импланти на гърдите?

Ед Стейнбърг, прокурор за окръг Есекс, се е разположил зад бюрото и се почесва по корема с вид и размери на топка за боулинг. Конструкцията му е такава, че в гръб никой не би заподозрял количеството на неговите килограми — само дето задникът му е плосък. Обляга се назад и сплита пръсти зад тила. Ризата му е пожълтяла под мишниците.

— Ами така изглежда.

— Но нали е починала от естествена смърт? — пита Лорън.

— Така си помислихме и ние.

— Но вече не си убеден?

— Вече в нищо не съм убеден.

— Бих могла да кажа нещо неприятно по този пункт, шефе.

— Но няма да го направиш. — Стейнбърг въздъхва и слага очила за четене. — Сестра Мери Роуз, преподавателка по обществени науки в десети клас, е намерена мъртва в метоха. Няма следи от борба, никакви рани. Монахинята е на шейсет и две години. Явно естествена смърт — сърдечен пристъп или нещо подобно. Нищо подозрително.

— Обаче? — добавя Лорън.

— Обаче се появиха някои нови неща.

— Да ги назовем обстоятелства.

— Стига, ще ме убиеш.

Лорън обръща нагоре длани.

— Продължавам да не виждам причината за моето присъствие тук.

— Да речем, защото си най-добрият следовател по убийства, с когото разполагаме в окръга. Какво ще кажеш? — Лорън прави гримаса. — М-да, не се надявах особено, че номерът ще мине. Тази монахиня — Стейнбърг отново насочва очилата надолу — преподава в гимназията „Света Маргарита“.

Той вдига поглед.

— Е, и?

— Нали и ти си учила там?

— Отново питам: е, и?

— Ами майката игуменка нещо недолюбва началниците. Настоява за теб.

— Майка Катерина?

Той поглежда в бележките.

— Така се казва.

— Майтапиш се, нали?

— Не. Тя го представи като лична услуга — назова те по име.

Лорън клати глава.

— Ти я познаваш, предполагам?

— Майка Катерина ли? Само защото непрекъснато ме изпращаха в кабинета й.

— Ама да не си била някоя непослушница? — Стейнбърг слага ръка на сърцето си. — Не думай. Направо ме уби.

— Пак не разбирам за какво съм й точно аз.

— Сигурно предполага, че ще бъдеш дискретна.

— Ненавиждам онова място.

— Защо?

— Ти не си ходил в католическо училище, нали?

Шефът вдига бронзовата табела с името си от бюрото и сочи буквите една по една.

— Виждаш ли тука това Стейн? Ами Бърг до него? Сигурно знаеш, че хора с подобни фамилии не се прескачат из черквите.

Лорън кимва.

— Ясно, значи ми предстои да преподавам музика на глухонеми. Кой е наблюдаващ прокурор?

— Аз.

Тя е изненадана.

— Директно?