Харлан Коубън - Невинният

— Директно и единствено. Никоя жива душа да не си завира носа в този случай. Ясно ли е?

Тя отново кимва.

— Ясно.

— Значи си готова?

— За какво?

— За среща с майка Катерина.

— Какво по-точно?

— Тя е в съседната стая — отвръща Стейнбърг и се надига да заобиколи бюрото. — Настоява да разговаря с теб насаме.

Когато Лорън Мюз учи в девическата католическа гимназия „Света Маргарита“, майка Катерина е висока четири метра и е над стогодишна. Времето я е спаружило и забавило процеса на остаряване, но без особен резултат. През годините на Лорън в онова училище игуменката се носи в пълна бойна униформа. Сега е облякла нещо несъмнено благочестиво, но далеч по-неофициално. Монашески отклик на съвременните тенденции, казва си Мюз.

— Ще ви оставя насаме — съобщава Стейнбърг.

Майка Катерина е права. Ръцете й са заели предмолитвено положение. Вратата се затваря. Никоя от двете не продумва. Тази техника е позната на Лорън и тя няма да се обади първа.

През втората година в гимназия „Ливингстън“ бъдещият криминален инспектор Лорън Мюз е окачествена като „трудна ученичка“ и преведена на бърза ръка в „Света Маргарита“. Тогава тя е миниатюрна — едва метър и петдесет — а през последвалите години не е пораснала съществено. Другите инспектори, все мъже и все големи умници, я наричат „Ситнеж“.

Но Лорън не всякога е била между така наречените проблемни деца. В началното училище тя е топчеста мъжкарана, неустрашим и пълен с енергия мъник, готов по-скоро да умре, отколкото да облече нещо момичешко. Бащата минава от една физическа работа на друга, все свързани с автомобили. Той е приятен кротък мъж, допуснал фаталната грешка да се влюби в прекалено красива за неговото положение жена.

Кланът Мюз обитава квартал „Ковънтри“ в Ливингстън, щата Ню Джърси. Това е част от скъпо предградие, което никак не е по джоба му. Но така иска очарователната мадам Мюз, майката на Лорън, понеже — ей богу! — тя го заслужава. Никоя жива душа — ама никоя! — не може да гледа със снизхождение на Кармен Мюз.

Непрекъснато ръчка бащата да работи още по-упорито и повече, да взема все нови и нови заеми, да търси начини за оцеляване след всичко това, докато — точно два дни след като Лорън навършва четиринайсет — таткото си пръсва черепа в издигнатия отделно от къщата гараж за две коли.

От сегашните си позиции допуска баща й да е страдал от маниакална депресия. Това днес изглежда логично. Химичен дисбаланс на мозъка. Някой се самоубива — не е редно да се винят други. Но Лорън го прави. Обвинява родната си майка. Пита се какво би станало с нейния мил и кротък баща, ако се бе оженил за съпруга с по-евтина поддръжка от тази на Кармен Валос.

Малката Лорън приема тази трагедия както може да се очаква: въстава срещу всичко и всички. Започва да пие, да пуши, да се мъкне с неподходящи компании, да спи с когото й падне. В нейните очи е израз на дълбока несправедливост обстоятелството, че момчетата с множество завоевания стават обект на почит, докато момичетата в същото положение минават за тъпи курви. Но всъщност — макар сама да не го признава — независимо от всичките феминистки аргументи, Лорън прекрасно съзнава, че безразборният секс е в обратнопропорционална (макар и пряка) зависимост от нейното самочувствие. С понижаването му се повишава степента на нейната достъпност. Мъжете, изглежда, не са под въздействието на подобен фактор или много умело се прикриват.

Майка Катерина нарушава чоглавото мълчание:

— Радвам се да те видя, Лорън.

— И аз — отвръща предпазливо инспекторката с несвой глас. А да видим какво ще последва. Дали няма отново да си загриза ноктите? — Прокурор Стейнбърг каза, че искате да говорите с мен.

— Няма ли да седнем?

Лорън свива рамене, с което иска да каже, че посетителката е свободна да прави каквото намира за уместно. Двете сядат. Лорън скръства ръце и се свлича върху стола. Премята крак връз крак. Май има дъвка в устата. Лицето на майка Катерина се сгърчва в гримаса на неодобрение. Лорън не се дава и лекото движение на челюстта преминава в нещо като волско преживяне.

— Ще ми кажете ли за какво става дума?

— Положението е твърде деликатно — започва майка Катерина. — Трябва…

Тя вдига поглед към тавана, сякаш моли Големия шеф за помощ.

— Да се пипа внимателно? — подсказва Лорън.

— Да, внимателно.

— Доообре — провлачва Лорън. — Става дума за монахинята, която преподава оня идиотски предмет, нали?