Харлан Коубън - Невинният

Но ужасяващият звук не излиза от ушите ти.

Прокурорът се гаври с теб. Дами и господа съдебни заседатели, казва той, обвиняемият случайно паднал на земята, стиснал съвсем случайно Стивън Макграт за шията. Наистина ли очаква да му повярваме?

Процесът не отива на добре.

За теб всичко това е без значение. Едно време се тревожеше за бележки и спортни постижения. Колко тъпо. Приятели, момичета, място в обществото, успехи. Въздух под налягане. Всичко това е заместено от оня проклет звук на трошаща се о камъка кост.

По време на процеса родителите ти ронят неудържимо сълзи, това е така, но ти ще запомниш завинаги лицата на Соня и Кларк Макграт — родителите на Стивън. Соня Макграт не откъсва очи от теб по време на целия процес. Иска да привлече погледа ти.

Ти нямаш сили да срещнеш нейния.

Мъчиш се да чуеш становището на съдебните заседатели по въпроса за вината, но онези, другите звуци, не ти позволяват. Те не престават нито за миг, не отслабват, дори когато съдията поглежда строго надолу от високата си банка и произнася присъдата. Репортерите гледат напрегнато. Няма да те пратят в затвор-пансион за привилегировани бели момченца. Не и в този случай. Не и когато предстоят избори.

Майка ти припада. Баща ти се мъчи да бъде силен. Сестра ти излита от съдебната зала. Брат ти Бърни стои като вкаменен.

Оковават те в белезници и те отвеждат. Досегашното ти възпитание не може да ти бъде от полза за онова, което предстои. Гледал си по телевизията и много си слушал за изнасилвания по затворите. Това не се случва — няма сексуални посегателства — но те пребиват с юмруци още през първата седмица. Допускаш грешка: посочваш виновника пред управата на затвора. Пребиват те още два пъти и прекарваш три седмици в карцера. Години по-късно ще продължаваш да виждаш понякога кръв в урината си — спомен от един тежък удар в бъбреците.

Живееш в постоянен страх. Когато те връщат от карцера, научаваш, че едничкият начин да оцелееш в тая джунгла е като се присламчиш към някой сбъркан привърженик на Арийската нация 2 2 Неонацистка организация, основана през 1970 година. — Б.пр. . Те не проповядват велики идеи, нито настояват да налагат модел за развитие на американския народ. Но много си падат по омразата.

Шест месеца след присъдата баща ти умира от сърдечен удар. Знаеш, че вината за това е твоя. Иска ти се да заплачеш, но не можеш.

В затвора оставаш четири години. Четири години — повечето студенти прекарват толкова в университета. Ти се срамуваш малко от двайсет и петия си рожден ден. Казват, че си се променил, но не си убеден.

Когато те пускат, пристъпяш предпазливо. Сякаш почвата под краката ти може да поддаде.

В известен смисъл цял живот ще се придвижваш по същия начин.

Пред затвора те очаква твоят брат Бърни. Току-що се е оженил. Жена му Марша е бременна с първото им дете. Прегръща те. Последните четири години като че ли се изпаряват от спомените ти. Брат ти пуска някаква шега и ти се смееш, наистина се смееш за първи път от много време насам.

Не си бил прав — животът ти не е приключил в оная мразовита нощ в Масачузетс. Родният ти брат ще ти помогне да се върнеш към нормалното. Даже ще се запознаеш с една красива жена. Казва се Оливия. Тя ще те направи непостижимо щастлив.

Ще се ожениш за нея.

Един ден — девет години, след като минаваш през ония метални врати — ще разбереш, че твоята красива жена е бременна. Купуваш мобилни телефони с камери, та да се чувате и гледате постоянно. Веднъж, докато си на работа, твоят телефон звъни.

Ти се казваш Мат Хънтър. Телефонът звъни втори път. И тогава ти го включваш…

След девет години

Рино, Невада

18 април

Звънецът на входната врата изхвърля Кими Дейл от дълбок мъртвешки сън.

Тя се върти в леглото, стене и поглежда дигиталния будилник до себе си.

11:47 преди обяд.

Макар денят да е така напреднал, в караваната цари полумрак. На Кими така й харесва. Тя работи нощем и обикновено сънят й е лек. Едно време, в дните на нейната слава, протекли безметежно в Лас Вегас, години наред прави опити с пердета, завеси, щори и превръзки за очите, докато стигна до вярната комбинация от всичко това, която наистина държи жигосващото слънце на Невада встрани от неприкосновеното царство на нейния сън. Лъчите в Рино не са така безмилостни, но все пак съумяват да открият и да се възползват от най-тесния процеп.

Кими сяда в двойното си легло. Телевизорът куча марка, купен на разпродажба от близък мотел, когато собствениците му най-после се решават да го модернизират, е още включен, но без звук. Образите се движат като призраци в някакъв далечен свят. В дадения случай спи сама, но това е обстоятелство, което подлежи на непрестанна промяна. Имало е времена, когато всеки посетител, всеки евентуален житейски партньор донася надежда в това легло, идва с оптимистичната перспектива да се окаже именно той истинският. Една перспектива, за която Кими си дава подсъзнателно сметка, че граничи с пълната самозаблуда.