Харлан Коубън - Невинният

И точно тук е проблемът, разбира се. Всяко училище има своя Дъф и от време на време нашият Дъф се сбива с техния.

Ти правиш опит да замажеш нещата, да се измъкнеш с шега, но насреща ти са две подгизнали от бира дебели глави, чиито лица са вече зачервени, а юмруците — свити. Отправено е предизвикателство. Ти не помниш кой точно го прави, но всички излизат навън. В ледения мраз на нощта си даваш сметка за това, че яко си го закършил.

Едрият момък с якето си има приятелчета.

Осем или девет на брой. Вие с Дъф сте сами. Оглеждаш се за Дъфовия приятел от гимназията — Майк, Марк, или дявол го знае как се казва — но от него няма и следа.

Боят започва без никакво протакане.

Дъф свежда глава като бизон и тръгва срещу Червеното яке. Противникът прави крачка встрани и хваща главата на Дъф в ключ с едната ръка, а с другата му нанася удар в носа. Продължава да го държи и удря втори път. След това пак. И пак.

Главата на Дъф е натисната надолу. Той се извърта и мята настрани, но без ефект. След седмия или осмия удар Дъф престава да се дърпа. Приятелите на Червеното яке бурно аплодират. Ръцете на Дъф се отпускат безпомощно.

Искаш да сложиш край на всичко това, само че не знаеш как. Червеното яке подхожда към задачата си методично, без да бърза, нанася ударите с широк размах. Приятелите му го окуражават. При всеки удар охкат и ахкат.

Ти си вцепенен от ужас.

Пердаха го отнася приятелят ти, но ти си притеснен главно за себе си. От това те хваща срам. Искаш да направиш нещо, но те е страх. Много те е страх. Не можеш да помръднеш. Краката ти са като гумени. Ръцете треперят. И от всичко това ти иде да потънеш вдън земя.

Червеното яке нанася пореден удар право в лицето на Дъф. Сетне отпуска хватката. Дъф се свлича на земята като дрипа. Червеното яке го рита в ребрата.

Ти не си никакъв приятел. Не можеш да помогнеш, защото трепериш като лист от страх. Никога няма да забравиш това унизително чувство. Страх. То е по-лошо, отколкото да те напердашат. Твоето бездействие. Твоето мълчание. Това страховито усещане за безчестие.

Още един ритник. Дъф простенва и се обръща по гръб. Лицето му е поаленяло. След това ще разбереш, че нараняванията му са били леки. Той се отървава с две подути очи и множество синини. И толкоз. Но в момента изглежда зле. Ти прекрасно знаеш, че той в никакъв случай не би стоял безучастен, ако пребиваха теб по същия начин.

Повече не можеш.

Изскачаш от тълпата.

Всички извръщат глави към теб. За един миг никой не помръдва. Никой не обелва дума. Червеното яке диша тежко. Виждаш дъха му в студения въздух. Ти трепериш. Опитваш се да звучиш благоразумно. Вижте какво, проговаряш ти, стига му толкова. Разтваряш ръце. Пускаш в ход очарователната си усмивка. Той загуби, казваш. Край. Ти печелиш, обръщаш се към Червеното яке.

Някой ти скача отзад. Хваща те в меча прегръдка.

Попадаш в капан.

Червеното яке идва към тебе. Сърцето ти се блъска в гърдите като птичка в маломерен кафез. Отмяташ глава назад. Черепът ти разбива нечий нос. Червеното яке е вече съвсем близо. Ти се изплъзваш от хватката на непознатия. От тълпата се откроява някакъв. Рус и червендалест. Решаваш, че е още някой от приятелите на Червеното яке.

Той се казва Стивън Макграт.

Посяга към теб. Ти се дръпваш като захапала куката риба. Приближават се и други. Изпадаш в паника. Стивън Макграт те хваща за раменете. Мъчиш се да се освободиш. Въртиш се трескаво във всички посоки.

И тогава посягаш — хващаш го за шията.

Удари ли го? Той ли те дръпна, или ти го блъсна? Не знаеш. Да не би някой от двамата да се е подхлъзнал върху паважа? Поледицата ли е виновна? Ще се връщаш към тези въпроси безброй пъти, но задоволителен отговор няма.

Както и да е, падате и двамата.

Двете ти ръце са все още около шията му. На гърлото. Не го пускаш.

Падате с трясък. Тилът на Стивън Макграт се удря в ръба на бордюра. Чува се звук, отвратително изхрущяване, влажно и кухо, каквото през живота си не си чувал.

Този звук бележи края на един живот и ти го знаеш.

Ще го запомниш завинаги. Този страховит звук. Никога няма да напусне съзнанието ти.

Всичко спира. Ти гледаш надолу. Очите на Стивън Макграт са широко отворени и немигащи. Но ти вече знаеш. Усетил си по внезапно отпуснатото тяло. Разбрал си от онова пъклено хрущене.

Всички се пръсват накъдето им видят очите. Ти не помръдваш. Оставаш неподвижен много дълго време.

И после нещата забързват своя ход. Пристига охраната на комплекса. След нея — полиция. Разказваш как се е случило. Родителите ти наемат лъскав адвокат от Ню Йорк. Той те съветва да пледираш самоотбрана. Така и правиш.