Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Тя се извърна към него и го загледа любопитно.

— А той какво ли ще си помисли, ако се събуди и те види да седиш тук като призрака на отминалата Коледа 27 27 В класическата новела на Дикенс „Коледна песен“ на главния герой Скрудж се явяват призраците на отминалата, настоящата и бъдещата Коледа — Бел.прев. ? — попита тя с проблясък на обичайното си чувство за хумор.

— Е, поне от изненада няма да има време да се замисли какво му е — усмихна се в отговор Томи. — Трябва да си починеш, Ан. Изпий една чаша чай и се поразходи на чист въздух.

Ан наведе глава.

— Може би си прав. Но няма да излизам никъде. Ще полегна за десетина минути в стаята за близки. Но знаеш ли, трябва да му говориш. Казват, че това помагало. И дори само да помръдне, викай сестрата и прати някой да повика и мен.

— Тръгвай — отвърна Томи. — Аз ще го пазя.

Ан стана с нежелание и тръгна бавно. Докато вървеше по коридора, на всеки две крачки се обръщаше да погледне към Джордж. Томи се премести на освободения стол и се приведе напред, опрял лакти на коленете си. Започна да говори тихичко на Джордж. Говореше му за последните си наблюдения върху птици. Десетина минути по-късно се появи една сестра, за да погледне данните на апаратурата.

— Не знам как успяхте — каза тя на Томи, — но госпожа Бенет спи за първи път, откакто докараха тук съпруга й. Дори само да дремне, ще й се отрази добре.

— Радвам се. — Томи изчака сестрата да си тръгне, после продължи едностранния разговор.

— Сигурно се чудиш какво правя тук — каза той. — Дълга история, при това такава, каквато не би трябвало да ти разказвам. Затова няма да обсъждаме повода за идването ми. Може само да бъдеш благодарен, че грозната ми муцуна успя да успокои Ан дотолкова, че да отиде да поспи.

Докато говореше, клепачите на Джордж потрепнаха. После очите му изведнъж се отвориха. Томи се наведе напред и взе ръката му.

— Добре дошъл отново сред нас, Джордж — каза той тихо. Размаха ръка, опитвайки се да привлече вниманието на някоя сестра. — Не се бой, стари приятелю. Ще се оправиш.

Джордж се намръщи, видимо озадачен.

— Ан ще дойде ей сега — продължи Томи. — Не се тревожи за нищо. — Докато говореше, се появи една сестра и той се обърна към нея. — Буден е.

Сестрата зае мястото му, Томи отстъпи назад и каза:

— Отивам да повикам Ан.

Той забърза към стаята за роднини. Ан спеше дълбоко на една кушетка. Беше му неприятно да я буди, но тя никога нямаше да му прости, ако не го направеше. Постави ръка върху рамото й и я разтърси лекичко. Ан веднага отвори очи и на лицето й се изписа страх.

— Всичко е наред — каза той. — Събужда се, Ан.

Тя се изправи с усилие на крака и възкликна:

— О, Томи! — Обви врата му с ръце и се притисна към него. Той стоеше смутен и се чудеше къде да дене ръцете си.

— Ще дойда пак утре — каза той, когато тя го пусна и тръгна да излиза.

На вратата Ан се обърна.

— Благодаря ти, Томи. Ти си същинско чудо.

Томи постоя за миг, загледан след нея.

— Има различни видове чудеса — каза той тъжно и тръгна към изхода.

Август 1998 г.

Вечерята не беше нищо особено, но Катрин успя да я продължи около час и половина. Въпреки това, когато се върна в Лонгнор, бе едва осем и половина. Но Томи вече я чакаше, седнал в топлата вечер на ниската варовикова стена край къщата й. Лицето му беше сивкавобяло и сърцето на Катрин се сви загрижено. Все забравяше, че той е стар човек, толкова жизнен и бодър изглеждаше обикновено. Но беше шофирал през по-голямата част от деня, а и сигурно още не бе вечерял.

Когато я видя, той каза веднага:

— Слава богу, че си дойде. Трябва да поговорим.

— Как е Джордж? — попита тя. — Ще пийнеш ли нещо?

— Имаш ли уиски?

— Само ирландско. — Тя посочи салонния бюфет. — Ще си сипя една чаша вино — отиде в кухнята и отвори една бутилка. Когато се върна, Томи вече си беше сипал два пръста „Бушмилс“ в чаша с емблемата на някаква бензиностанция.

— И така, как е Джордж? — повтори тя, очаквайки най-лошото.

— Дойде в съзнание. Бях при него, когато отвори за първи път очи.

— Бил си при него? Как те пуснаха?

Томи въздъхна.

— А ти как мислиш? Излъгах. Разбира се, не можех да разговарям с него. Но като че ли ме разпозна. Казах на Ан, че утре ще отида пак. Може би тогава ще мога да поговоря с него.

— Не мисля, че сега е моментът да споменаваш пред него нещо за Скардейл или за Алисън — каза Катрин.

Томи се вторачи в нея. Годините не бяха притъпили проницателността му — Катрин се почувства като пеперуда, прикована с карфица.