Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Алисън Картър е майка на Хелън Маркевич, по баща Уейнрайт — каза Катрин, обличайки обстоятелствените аргументи на Томи в недвусмислени изрази. — А Филип Хокин е неин баща.

Двамата с Томи се гледаха дълго. Не можеше да има никакво друго обяснение на фактите и физическите доказателства, които бяха открили. Но от това обяснение произтичаха толкова много въпроси, че дори Катрин не знаеше откъде да започне.

Тя си пое дълбоко дъх и каза на глас това, което Томи мислеше.

— Значи Джордж Бенет скоро ще стане свекър на дъщерята на човек, който бе обесен за убийство благодарение на неговите усилия. При това баща й е бил обесен за убийство на собствената й майка. Само че Хелън още не е била родена по времето, когато се предполага, че баща й е убил майка й. — Помисли си, че в сравнение с казаното току-що „Едип Цар“ прилича на селски клюки.

— Така изглежда — потвърди Томи. Допи чашата си и посегна отново към бутилката с уиски.

— Знам, че звучи налудничаво… но изглежда, че Рут и Алисън са се наговорили да предизвикат арестуването на Филип Хокин.

Томи отново си наля неразреден „Бушмилс“. Отпи и я погледна изпод рошавите си вежди. После отпусна ръката, в която държеше чашата, и каза:

— Не само това, Катрин. Не само това.

Тя си наля още червено вино. Забеляза, че ръката й трепери. Това бе много повече от най-интересната история, на която бе попадала някога — беше истинска трагедия, толкова страшна, че трийсет и пет години по-късно бе в състояние да съсипе живота на хора от следващото поколение, които нямаха представа за драматичния заряд на собствената си семейна история. Положението на Катрин бе едновременно вълнуващо и ужасяващо. Тя самата не вярваше, че може да съхрани поверителността на информацията, която вече притежаваше; бе почти доволна, че Томи е тук, за да възпира по-примитивните й инстинкти.

— Ами сега? — попита тя.

— Подходящ въпрос — отбеляза Томи.

— О, имам още много такива.

— Струва ми се, че съществува само една възможност. Да обърнем гръб на цялата история и да я забравим. Да оставим Алисън Картър — ако наистина е тя — да изживее спокойно дните си. Да осигурим безоблачно бъдеще на брака на Хелън и Пол.

— Няма да стане — възрази Катрин. — Аз не мога да се направя, че никога не съм научавала всичко това. Тези сведения обръщат с главата надолу един от най-значителните процеси на века. Унищожават забележителен юридически прецедент.

— Не с тези номера, Катрин — каза гневно Томи. — Пет пари не даваш за юридическите прецеденти. Единственото нещо, което виждаш, е удара на живота си и парите, които ще направиш от него. Не можеш ли да схванеш на колко хора ще съсипеш живота, ако огласиш всичко това? Ще разбиеш непоправимо доброто име на Джордж. Ще унищожиш бъдещето на Хелън и Пол — а животът на Хелън ще бъде окончателно разбит. Как мислиш, че ще се почувства тя, когато разбере, че сестра й е всъщност нейна майка, и че жената, която е считала за своя майка, е участвала в заговор за убийството на баща й? Помисли и за Дженис, или Алисън, наречи я както искаш. Ще я изложиш на съдебно преследване, ще бъде обвинена в заговор за убийство. И всичко това само за да спечелиш малко преходна слава? — Той бе повишил тон, присъствието му сякаш изпълваше помещението и задушаваше Катрин.

Тя преглътна с усилие и каза:

— Значи да оставя последните шест месеца от живота ми да отидат на вятъра? Аз също залагам на нещо в този случай, Томи. Ти беше този, който говореше за това колко е важно да има правосъдие. Ти каза, че дори си напуснал полицията, защото си изгубил вярата, че тя може да спомогне за осъществяването на правосъдието. И какво ми казваш сега — майната му на правосъдието, майната й на истината! Ще си пазя доброто име и ще прикрия очевидния факт, че аз и шефът ми сме станали причина за обесването на невинен човек! — Тя бе не по-малко гневна от него.

Томи отпи още малко уиски в опит да се поуспокои.

— Тук не става дума за мен, Катрин. Става дума за един почтен човек и за невинното му семейство. Нито един от тези хора не заслужава животът му да бъде унищожен заради нещо, което би трябвало да бъде погребано и забравено още преди трийсет и пет години. Виж какво, дори не е необходимо да отпишеш последните шест месеца. Би могла все пак да си издадеш книгата, без да разлайваш излишно кучетата.

— Но нали Джордж не би го допуснал. Той е по-почтен от теб, Томи. Не искаше книгата да излезе, защото бе разбрал, че историята не отговаря на истината.