Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Такт и дипломация в националните здравни служби — отбеляза Катрин сухо.

Завиха по един коридор и откриха търсеното отделение. Томи надникна през остъклената врата. В стаята имаше четири легла, но само две от тях бяха заети. Видя близо до прозореца Ан, която седеше на едно от леглата, така че Джордж не се виждаше, но като че ли беше полулегнал, подпрян на възглавници. Томи се обърна към Катрин.

— Мисля, че трябва да почакаш отвън.

Тя се съгласи с нежелание.

— На шестия етаж има кафене. Ще те чакам там. — Тя извади касетофона от джоба си. — Възможно ли е…

Томи поклати глава.

— Това ще бъде личен разговор. Но не се безпокой, няма да те излъжа.

Той я проследи с поглед, докато отиваше към асансьорите, после изправи рамене и бутна вратата на стаята. Когато наближи, видя лицето на Джордж. Не бе за вярване, че това е същият човек, който преди един ден приличаше почти на труп. Наистина, все още имаше изтощен вид, но лицето му имаше цвят, а тъмните кръгове под очите не бяха толкова силно изразени. Когато видя Томи, лицето му светна в широка усмивка.

— Томи Клъф — каза Джордж със слаб, но весел глас. — Като си помисля само — тъкмо бях решил, че съм умрял и съм отишъл в ада, отварям очи и виждам теб.

Томи протегна двата си ръце и взе ръката на бившия си шеф.

— Предполагам, че си се събудил от шока, когато чу гласа ми.

— Много си прав. Не бих оставил стар женкар като теб насаме с моята Ан.

— Джордж — възмути се Ан. — Как можеш да говориш така на Томи, като е изминал толкова път, само за да те види.

— Не му обръщай внимание, Ан. Още бълнува. Как се чувстваш, Джордж?

— Напълно разбит, ако трябва да си кажем истината. Откак се помня, никога не съм се чувствал толкова изтощен.

— Добре ни уплаши — каза Томи.

— Съжалявам. Но ако знаех, че това е начинът да те измъкна от отшелничеството, щях да го направя още преди години.

Ан и Томи се спогледаха, доволни, че колкото и да бе слаб, Джордж не губеше чувството си за хумор.

— Добре де, занапред няма да се усамотявам толкова. Катрин ми съобщи за теб, знаеш ли. Дойде чак в Нортъмбърланд, за да ми каже какво се е случило.

Джордж кимна, а светлината в очите му помръкна.

— Трябваше да предположа — каза той. — Ан, мила, направи ми една услуга. Остави ни за малко сами. Вярвай ми, скъпа, няма да рискувам живота си. — Той потупа нежно ръката й. — Обещавам по-късно да ти обясня всичко. Но не сега.

Ан изду неодобрително устни, но стана.

— Не го преуморявай, Томи. — Тя се обърна отново към Джордж. — Отивам да се обадя на Пол и да му кажа да дойдат днес следобед.

— Благодаря ти, мила. — Джордж я проследи с поглед, докато излезе. После въздъхна и подкани с жест Томи да седне. — Опасявах се, че Катрин няма да се откаже — каза той. — Какво успяхте да разберете?

— Не знаем със сигурност кой знае какво, но мисля, че можем да отгатнем почти всичко. — Томи описа накратко разследването, проведено от Катрин. — Няма много място за съмнение — заключи той.

— Невероятно е, нали? И все пак бях убеден още от мига, в който я видях — каза Джордж. — Живях с това лице в продължение на осем месеца, а и после то ме преследваше в продължение на години. Бях убеден, че както и да се нарича сега, жената, която живее в имението Скардейл, е Алисън Картър. И тогава схванах коя трябва да е всъщност Хелън — той затвори очи и задиша бързо и повърхностно. Когато погледна отново, видя колко разтревожен бе Томи. — Добре съм — каза той успокоително. — Просто бързо се уморявам.

— Карай по-спокойно. Аз не бързам.

Джордж успя да се усмихне едва-едва.

— Ти не, но Катрин със сигурност бърза. Предполагам, че няма начин да я спрем?

Томи сви рамене.

— Не знам. Голям инат е. Снощи успях само да я убедя да поиска и твоето мнение, преди да вземе каквото и да било решение какво ще прави с новите сведения. Тя обеща, но при едно условие. Трябва да отида с нея в Скардейл и да говоря открито с жената, която според всички нас е Алисън Картър. Катрин твърди, че трябва да разберем всичко докрай, и в това отношение е права.

— Не ме е грижа какви ще бъдат последиците за мен — каза Джордж. — Тревожа се за Хелън и Пол. Направили сме страшна грешка, преди те двамата да се родят, а сега те ще трябва да плащат за нея. Не мога да си представя как ще оцелеят, ако всичко това бъде извадено на бял свят. А и не вярвам Ан някога да ми прости за това, което ще им причиним.

— Знам. А не са и само те, Джордж. Не забравяй и Алисън. Каквото и да е направила, то вече й е струвало повече, отколкото можем да си представим. Все още могат да я обвинят в заговор за убийство, а не мисля, че го заслужава.