Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Томи поклати глава.

— Постъпил е така в момент на афект. Когато успее да обмисли всичко, ще се примири с издаването й.

— Искаш да кажеш, когато ти успееш да го убедиш — възрази яростно Катрин. — Само че на мен това вече не ми стига, Томи. Мога да изтрия информацията от компютъра си, но не мога да я изтрия от главата си. Смятам да открия цялата истина, и ти не можеш да ме спреш.

Възцари се дълго мълчание. Томи усети как ръцете му се свиват в юмруци и се насили да изправи пръстите си. После си пое дъх и каза:

— Може би наистина не мога да те спра. Но мога да те направя на нищо, когато книгата ти излезе. Мога да уведомя пресата как си експлоатирала умиращ човек на животоспасяваща апаратура. Мога да давам интервюта, в които да казвам на интересуващите си, че умишлено си използвала безпомощността на Джордж Бенет, за да започнеш преследване срещу него и цялото му семейство. Когато приключа с теб, никак няма да приличаш на борец за правда, можеш да ми вярваш. В очите на общественото мнение ще бъдеш по-отблъскваща от Филип Хокин.

Нито един от двамата не помръдваше. Зъбеха се един срещу друг като две кучета.

Първа проговори Катрин.

— Нито един от нас няма право да вземе решение в отсъствието на Джордж — каза тя, насилвайки се да говори спокойно. — Все още дори не сме се убедили, че предположенията ни отговарят на истината. Преди да продължим, трябва да разговаряме с Алисън Картър.

Томи отклони очи и загледа снимките по стената. Алисън Картър, Джордж Бенет, Рут Картър, Филип Хокин. В сърцето си той бе убеден, че Катрин е права. Решението не можеше да бъде тяхно. Освен това, такова важно решение не можеше да се вземе, преди всичко да се изясни напълно. Той въздъхна.

— Добре. Утре отиваме в Скардейл да потърсим отговорите.

Август 1998 г.

Томи се появи на прага й в осем часа на другата сутрин. Когато Катрин отвори вратата, той си каза, че и тя не бе спала повече от него.

— Идваш много рано — каза тя и отстъпи назад, за да го пусне да влезе. — Алисън няма да бъде във възторг да ни види по това време.

— Още не сме тръгнали за Скардейл — отвърна той.

— Така ли?

— Не. Обещах на Ан да мина през болницата тази сутрин, и искам да свърша първо това. Искам ти да ме закараш дотам — Томи си взе препечена филийка от чинията на Катрин.

— Чувствай се като у дома си — каза тя, но с учудване установи, че не е раздразнена, а по-скоро развеселена. — Напълно си ми ясен. Нямаш ми вяра, че ще те изчакам, докато се върнеш. Мислиш, че ще хукна сама, за да измъкна първа цялата история от Алисън.

Томи поклати глава.

— Колкото и да е странно, не си права. Намират ли ти се още препечени филийки?

— Сега ще направя.

Той тръгна подир нея към кухнята.

— Причината не е в това, че не ти се доверявам. Просто вече съм на години. Вчера съм шофирал повече, отколкото ми се събира за цял месец у дома, а и никога не спя добре в чуждо легло. Казано накратко, предпочитам да ме карат, отколкото да шофирам до Дерби и обратно.

Тя пусна две филийки в тостера и каза одобрително:

— Тонът е отличен, Томи, почти ме убеди. — Усмихна се, когато видя обиденото му изражение. — Добре де, разбира се, че ще те закарам до Дерби. Каквото и да има да ни разкаже Дженис Уейнрайт, то няма да се промени за толкова кратко време.

По пътя към Дерби почти не говориха, и двамата потънали в собствените си мисли. Катрин все още се опитваше да си изгради някаква стратегия за разговора, който им предстоеше в Скардейл.

Бе стояла будна до късно след полунощ — пушеше, пиеше, и размишляваше. Винаги бе вярвала, че успехът на едно интервю зависи до голяма степен от старателната предварителна подготовка. Но както и да превърташе в главата си фактите, които бяха узнали двамата с Томи Клъф, не можа да намери подход, който да й гарантира, че ще узнае цялата истина. Дженис Уейнрайт все още имаше какво да губи.

Първата изненада за деня дойде, когато Томи каза на сестрата от интензивното, че е дошъл да посети доведения си брат, Джордж Бенет.

— Той вече не е тук — каза сестрата, като прегледа списъците на бюрото пред себе си.

За миг Томи почувства как сърцето му се сви на топка.

— Не е възможно. Вчера той дойде на себе си. Видях го как отваря очи.

Сестрата се усмихна.

— Точно така. Затова го преместихме в друго отделение — непосредствената опасност за живота му вече премина.

Тя ги упъти към отделението за сърдечносъдови заболявания, където бе преместен Джордж.