Вал Макдърмид: Мястото на екзекуцията

— Нищо чудно — каза Томи. Катрин, застанала до него, натисна скришом копчетата на касетофона. — Хокин харчеше много пари за хобито си — и за теб, Алисън, но никога не е давал и пукнат грош за удобството на майка ти.

— Защо непрекъснато ме наричате Алисън? — попита тя. Беше се облегнала на стената, скръстила ръце на гърдите си, усмивката на лицето й се опитваше да демонстрира спокойствие, каквото явно не изпитваше. — Името ми е Дженис Уейнрайт.

— Късно е, Алисън. — Катрин издърпа шумно един стол и седна край лъснатата чамова маса. Щом Томи днес бе възприел ролята на доброто ченге, тя нямаше нищо против да изпълнява ролята на лошия. — Трябваше да изиграеш учудване, когато Томи те нарече за първи път Алисън. А ти доби изненадан, но не и объркан вид. Не каза: „Съжалявам, сбъркали сте адреса. Тук не живее никаква Алисън.“

Алисън я изгледа яростно. Катрин за първи път забеляза колко много прилича на майка си. На снимките, които бе виждала, Рут трябва да беше десетина години по-млада от Алисън сега, но изглеждаше по-възрастна.

— Много приличаш на майка си — каза Катрин.

— Вие пък откъде знаете? Никога не сте виждали майка ми — каза Алисън предизвикателно.

— Виждала съм нейни снимки. Вестниците бяха пълни с тях на времето.

Алисън поклати глава.

— Пак говорите глупости. Не разбирам за какво говорите. Майка ми не е била замесена в никакъв процес през живота си.

Томи прекоси стаята и застана срещу нея. Поклати глава и каза със съчувствена полуусмивка:

— Наистина е късно, Алисън. Няма смисъл да се преструваш повече.

— За каква преструвка говорите? Нали ви казвам, нямам представа за какво става дума.

— Продължаваш ли да твърдиш, че си Дженис Уейнрайт? — попита хладно Катрин.

— Какво искате да кажете с това „твърдиш“? Ще се обадя в полицията. — Тя се упъти към телефона.

Томи и Катрин нито казаха, нито направиха нещо. Жената погледна през рамо, за да види дали са тръгнали да излизат. Катрин й се усмихна любезно, а Томи поклати глава.

— Сама знаеш, че това не е добра идея — каза той тъжно, докато ръката й се прокрадваше към телефонната слушалка.

— Не, Томи, остави я да се обади — каза Катрин. — Наистина ще ми е любопитно да узная как ще обясни възкресението си — каза Катрин, любезно и кротко. Алисън застина на място. — Точно така, Алисън. Знам, че Дженис е починала през 1959 година. По-точно на единайсети май. На леля ти Дороти и чичо ти Сам трябва да им е било много тежко. На теб също — нали с Дженис сте били връстници.

Сега в очите на Алисън проблесна страх. Томи си каза в пристъп на съчувствие, че сигурно този момент й се е привиждал в кошмарите й в продължение на години. И най-сетне страховете й се превръщаха в действителност. Можеше да си представи какъв ужас я бе обзел. В дома й бяха нахлули двама непознати — единият имаше всички основания да си отмъсти за това, че го бяха направили на глупак преди трийсет и пет години, а другата очевидно бе решена на всичко, за да предостави най-дълбоко скритите й тайни на гладната за сензации публика. А и агресивността на Катрин никак не го улесняваше. Трябваше да се опита да поуспокои атмосферата, да накара Алисън да повярва, че те са единственият й шанс да се измъкне донякъде незасегната от това ужасно положение.

— Седни, Алисън — каза той любезно. — Не сме тук, за да те притиснем до стената. Искаме само да научим цялата истина. Ако искахме да ти причиним зло, можехме да отидем в полицията веднага след като Катрин откри акта за смърт на Дженис Уейнрайт.

Бавно и неуверено, като животно, доловило опасност, тя пристъпи към масата и седна срещу Катрин.

— Какво ви засяга всичко това? — попита тя.

— Джордж Бенет е в болницата в Дерби заради това, което е видял, когато дошъл тук. Убедена съм, че Хелън ти е казала — каза Катрин.

Жената срещу нея кимна.

— Знам. И съжалявам. Винаги съм желаела само доброто на Джордж Бенет.

— Тогава никога не биваше да допускаш той да дойде тук. — Томи не бе в състояние да прикрие гнева и болката в гласа си. — Не може да не си знаела, че ще те разпознае.

Тя въздъхна.

— Какво друго можех да направя? Как можех да обясня на Хелън, че не искам да виждам родителите на бъдещия й съпруг? Мислех, че ще е по-добре да мине сега, отколкото да ме види за първи път на сватбата. Но вие все още не сте отговорили на въпроса ми. Какво ви засяга вас това?

Катрин се наведе напред. Гласът й бе напрегнат, както и изражението на лицето й.

— Прекарах шест месеца от живота си, работейки заедно с Джордж Бенет, за да разкажа една истинска история. Сега осъзнавам, че сме станали жертва на манипулация и сме били подведени да повярваме в една лъжа. Джордж Бенет заплати много скъпо това свое откритие. А пък аз няма да стана съучастница в поддържането на тази измама.