Вал Макдърмид: Мястото на екзекуцията

Алисън погледна Катрин и очите й потъмняха от гняв.

— Грешиш. Няма нищо за казване.

— О, не мисля, че е така. При това съм убедена, че ще се съгласиш да ни го разкажеш. Защото така, както стоят нещата в момента, аз не съм на твоя страна. Ти и майка ти сте убили Филип Хокин — при това не в момент на афект, в резултат на провокация. Трябвали са ви месеци, за да постигнете целта си, и двете сте мълчали през цялото това време. Успели сте да се насладите на отмъщението си. И не разбирам защо трябва да бъдеш защитавана от последиците на това, което сте извършили. Ако си искала да избегнеш опасността за спокойствието на Хелън, е трябвало да й кажеш още преди години — Катрин се постара да говори подчертано гневно. Беше решена да не се поддава на страданието на Алисън, колкото и истинско да беше то. — А сега си изложила на опасност живота на още един човек, при това почтен човек, само защото майка ти не е имала смелостта да се разправи откровено с Филип Хокин.

Алисън вдигна глава.

— Нищо не разбираш, проклета да си — каза тя с горчивина. — Нямаш представа за какво говориш.

— Помогни ми да разбера тогава — отвърна предизвикателно Катрин.

Алисън изгледа Катрин продължително и сурово, после стана.

— Трябва да донеса нещо — каза тя и допълни, когато Томи отблъсна назад стола си: — Не се страхувайте, няма да избягам, няма да правя глупости. Има нещо, което трябва да ви покажа. Тогава може би ще повярвате, когато ви разкажа цялата истина.

Тя излезе от кухнята. Томи и Катрин останаха да се взират един в друг, чудейки се какво ли ще последва.

— Малко прекали — каза Томи. — Тя е преминала приживе през ада. Нямаме право да я караме още да страда.

— Стига, Томи. Разиграва ни. А какво по-лошо може да има от това, което вече знаем? Призна, че е заговорничила с майка си да убият втория й баща. Но явно има още нещо, което тя счита за по-страшно.

Томи изгледа Катрин почти презрително.

— И ти считаш, че имаш правото да го узнаеш?

— Всички имаме това право.

Той въздъхна.

— Дано не стане така, че да съжаляваме за това, което направихме, Катрин.

Август 1998 г.

Алисън се върна, носейки малка заключена метална кутия. Отключи я с ключ, който извади от чекмеджето на масата, отвори я и веднага отстъпи назад, като че ли се боеше, че съдържанието ще я ухапе. Сви рамене, като че ли да се защити от нещо, и отново кръстоса ръце пред гърдите си.

— Ще сложа чайника — каза тя. — Чай или кафе?

— Черно кафе — отвърна Катрин.

— Чай — каза Томи. — С мляко и една лъжичка захар.

— Аз съм се нагледала на съдържанието на тази кутия — каза Алисън, обърна им гръб и отиде до печката. — Гледайте, колкото си искате, и може би тогава гадната ви самоувереност за миналото ми ще ви напусне. — Тя се обърна още веднъж и изгледа яростно Катрин.

Томи и Катрин се заеха с кутията, докосвайки я предпазливо като сапьори пред подозрителен предмет. В кутията имаше пет-шест жълти плика с размери десет на осем инча. Томи извади първия. На него пишеше с големи печатни букви и избледняло мастило „Мери Краудър“.

На ежедневния фон на потракващите кухненски съдове Томи бръкна с пръст, отвори подпъхнатия капак на плика и изсипа съдържанието на масата. Бяха дванайсет черно-бели снимки, и няколко ленти с негативи. Това не бяха весели снимки на щастливо седемгодишно дете. Бяха отблъскващи пародии на зряла сексуалност, отвратителни пози, от които Катрин изпита чувството, че ще повърне. На едната се виждаше Филип Хокин, пъхнал ръка между краката на плачещото дете.

Имаше плик със снимка на деветгодишния брат на Мери, Пол; на тринайсетгодишната Джанет, на осемгодишната Шърли, на шестгодишната Полин, и дори на тригодишния Том Картър; на Бренда и Сандра Ломас — на седем и пет години; и на четиригодишната Ейми Ломас. Ужасът, съдържащ се в тези снимки, почти не подлежеше на човешко разбиране. Приличаше на обиколка на кръговете на ада, от която Катрин с радост би се отказала. Краката й се подгънаха и тя се отпусна на един стол, пребледняла, с изкривено лице.

Томи се извърна и се зае да прибира обратно снимките. Сега вече разбираше някогашното примитивно желание да унищожи Филип Хокин. Достатъчно лошо бе това, което бе причинил на Алисън. Но това беше още по-страшно — по обхват и деградация. Ако бе видял тези снимки преди трийсет и пет години, Филип Хокин надали щеше да доживее процеса.

Алисън тръсна подноса на масата.

— Ако искате нещо по-силно, трябва да отидете в кръчмата в Лонгнор. Не държа алкохол в къщата. Когато бяха на двайсетина години, прекарах много тежък период — тогава животът ми се струваше поносим само с помощта на чашката. Накрая съзнах, че по този начин накрая пак той ще ме победи. А никога не бих го допуснала — след всичко, което преживях. — Гласът й беше сух и студен, но докато говореше, устните й трепереха.