Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Тя сипа чая и кафето и седна срещу Томи и Катрин, и кутията на Пандора, която бе отворила пред тях.

— Нали искахте истината — каза тя. — Нека сега тя стане ваше бреме. Да видим как ще можете да живеете с тази мисъл.

Катрин се взираше тъпо в нея, започвайки постепенно да осъзнава проклятието, което сама си бе навлякла. Образите, които завинаги оставаха врязани в съзнанието й, които вече я бяха обрекли на безкрайна поредица от кошмари.

Томи не казваше нищо, привел глава. Очите му бяха скрити под рунтавите вежди. Знаеше, че засега чувствата му са притъпени от шока и му се искаше да остане завинаги така.

— Не знам как да ви разкажа тази история — каза уморено Алисън. — От трийсет и пет години не е напускала мислите ми, но нямам опит като разказвач. Когато всичко приключи, никой от нас не каза и дума повече за миналото. Виждам Кати Ломас всеки ден в Скардейл, но никога не споменаваме нищо за онези дни. Дори когато ти се яви и започна да разравяш старите спомени, не сме говорили нищо помежду си. Направихме единственото, което можехме да направим, но това не означава, че не изпитвахме чувство на вина. А вината не е бреме, което се споделя лесно. Научих това от личен опит много преди да завърша психология.

Тя отметна косата си назад и погледна Катрин в очите.

— Никога не съм вярвала, че ще ни се размине. Всеки ден съм живяла с ужаса, че някой ще почука на вратата ми. Помня как истинската ми майка се обаждаше на Дороти, за да й каже как се развива процесът. Обаждаше се всеки ден. Беше ужасно притеснена, защото Джордж Бенет беше толкова добър и честен полицай. Беше убедена, че той ще се досети какво става всъщност. Но не стана така.

Томи вдигна глава.

— Всички лъжехте като професионалисти — каза той мрачно. — Хайде, Алисън, сега вече можеш да ни разкажеш всичко докрай.

Алисън въздъхна.

— Трябва да си припомните какъв беше животът в началото на шейсетте години. Не ставаше и дума за сексуално насилие в семействата или от страна на роднини. Такова нещо можеше да бъде причинено само от някой перверзен непознат. Но ако някой от нас отидеше при учителя, при местния лекар или при селския полицай и заявеше, че скуайърът на Скардейл изнасилва системно всички деца от селото, веднага щяха да го приберат в лудницата.

Не забравяйте и друго — Филип Хокин ни притежаваше, беше собственик на целия ни имот, на домовете ни, на всичко. Докато беше жив старият скуайър Касълтън, ние растяхме в абсолютно феодална атмосфера. На никой не му минаваше през ум да оспори решенията на скуайъра, дори на възрастните — да не говорим пък за нас, децата. А и нито един от нас не знаеше със сигурност за другите. Бяхме прекалено уплашени, за да говорим за това, което ставаше, дори помежду си.

Мръсникът беше много хитър, знаете ли. Никога не прояви и най-лека склонност към педофилия, докато ухажваше майка ми. Почти не ми обръщаше внимание, докато не се ожениха. Беше учтив, купуваше ми разни неща, но не ме докосваше и с пръст. Убедена съм, че единствената причина, поради която се ожени за майка ми, бе за да може да разиграва несправедливо обвинения щастлив съпруг, ако някой се осмелеше да проговори. — Тя посочи Томи с пръст. — И вашите хора щяха да му повярват.

Томи въздъхна и кимна.

— Сигурно си права.

— Убедена съм, че съм права. Но, както вече казах, той изобщо не ме поглеждаше преди сватбата. Почти веднага след това обаче нещата се промениха. Започна с приказки от рода на „малките момиченца трябва да показват на бащите си колко са благодарни за това, което се прави за тях“ и всякакви други отблъскващи емоционални изнудвания.

Но аз не съм му била достатъчна. Това копеле Хокин насилвал всички деца на селото — с изключение на Дерек, предполагам, защото вече е бил прекалено голям, за да му харесва. — Тя обви чашата си с ръце и въздъхна. — И всички мълчахме. Били сме прекалено объркани и уплашени, и никой от нас нямаше представа какво да направи.

После, един ден мама ме попита защо не използвам превръзките, които ми купи, когато за първи път ми дойде месечното кръвотечение. Казах й, че не съм имала второ кръвотечение. Тогава тя започна да ме разпитва и всичко излезе наяве — какво е правил с мен, как се е снимал, докато го е правил. Тя разбра, че трябва да съм бременна.

Алисън отпи малко чай, за да прочисти гласа си и да се успокои.

— Следващия път, когато той отиде за един ден до Стокпорт, тя претършува лабораторията му — и тогава откри и останалите снимки, в глупавия му сейф. Тогава всичко й се изясни. Събра всички възрастни от селото и им показа снимките. Можете да си представите какво стана. Искаха да го разкъсат на място. Жените до една настояваха да го кастрират и да го оставят да изкърви до смърт. Мъжете мислеха да го убият, като инсценират някаква злополука на полето.