Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

Интуицията беше една от силните му страни, докато работеше като полицай. Благодарение на нея нерядко бе упорствал да проследява някоя следа, дори когато нямаше реални доказателства, и упорството му бе възнаграждавано с арести, последвани от присъди. От самото начало бе напълно убеден, че Филип Хокин е мръсник. Всички негови инстинкти крещяха едно и също още от запознанството му с този човек. Дълго преди Джордж Бенет да огласи подозренията си към Хокин, Томи Клъф бе доловил, че скуайърът има сериозни основания да крие нещо.

Веднага щом Джордж намекна, че би искал да се позанимаят по-сериозно с Хокин, Томи се превърна в териер, пуснат по дирите и на най-дребното доказателство в подкрепа на обвинението. Никой, дори самият Джордж, не работеше по-напрегнато по задачата да бъде установена вината на Филип Хокин.

И въпреки това, дълбоко в себе си Томи Клъф не успя да се убеди напълно, че Хокин е убиец. Нямаше и капка съмнение, че този човек е жесток сексуален престъпник. Томи нерядко бе преследван от кошмари, след като видя снимките. Знаеше отлично, че те не са фалшифицирани — нито от Джордж Бенет, нито от който и да било друг. Но колкото и да ненавиждаше Хокин, колкото и да се отвращаваше от него, никога не успя напълно да се убеди, че той е убиец, напук на направените разкрития. Може би тъкмо това постоянно дразнещо съмнение го накара да работи ден и нощ, за да укрепи обвинението срещу Хокин. Сигурно се бе опитвал да убеди не само съдебните заседатели, но и себе си. Накрая присъдата му доказа, че инстинктът го е излъгал, и това може би подкопа самоувереността, която изпитваше при изпълнение на служебните си задължения.

А сега Катрин пусна същинска бомба — дори две бомби. Тя бе убедена, че Джордж Бенет е получил инфаркт и сега се бори за живота си, защото е осъзнал също като нея, че Алисън Картър е жива и здрава, и живее в Скардейл. От една страна, в това нямаше никаква логика. От друга страна обаче, ако Катрин се окажеше права, това обясняваше някогашните притеснения на Томи. Но в този случай той би дал мило и драго, за да се окаже, че в онези дни интуицията го е излъгала. Защото, ако Алисън Картър наистина бе жива, последиците щяха да бъдат ужасяващи. Дори ако изключим възможните юридически усложнения, стигаше само това, че непознатата годеница на Пол Бенет бе по някакъв начин тясно свързана с една ужасна грешка, чието осъществяване бъдещият й свекър бе подпомогнал.

Всичко това се въртеше в главата на Томи Клъф, без да доведе до никакво решение, докато той шофираше ленд роувъра си зад колата на Катрин по шосе А1, в посока Дербишър. Нямаше никакъв друг изход, освен да тръгне с нея и да направи всичко по силите си, за да защити Джордж и близките му от последиците на вероятното откритие. Томи съзнаваше, че Катрин е упорита, с еднопосочно мислене, а сега, когато държеше в ръцете си такъв експлозивен материал, това бе опасна комбинация. Тя искаше да го закара в своята кола, но той настоя да шофира сам. Имаше нужда от свободата да се движи когато и където пожелае, без да зависи от Катрин.

— Иска да мога да навестявам Джордж — бе казал той. — А ти може да нямаш винаги време да ме караш дотам. — Освен това искаше да остане и насаме с мислите си.

Петчасовото пътуване мина като миг, и изведнъж двамата вече паркираха пред една къща близо до главната улица на Лонгнор. Катрин обяви, че първо трябва да намерят място, където Томи да спи. Над кръчмата имаше стаи, които се даваха под наем, но в средата на август те бяха пълни с рибари и туристи. Томи сви рамене и се упъти право към дома на Питър Грънди; там заяви, че ще има нужда от свободната им стая за няколко дни; дали десет лири за нощувка и закуска биха били достатъчни?

Жената на Грънди, която никога не бе харесвала шефовете му, беше готова с радост да прибере парите на един от тях. Тя прие с ентусиазъм, макар че Питър прояви приличието да добие смутен вид. Новината за инфаркта на Джордж предотврати всякакви въпроси за причината, поради която Томи се бе върнал в Дербишър.

— Човек има нужда от приятели около себе си в такъв миг — заяви дълбокомислено госпожа Грънди.

— Несъмнено — отвърна мрачно Томи. — Имам намерение да направя всичко по силите си, за да помогна на Джордж и Ан.

И той хвърли бърз поглед към Катрин, за да се убеди, че тя е разбрала, че интересите им може да не съвпадат изцяло. Тя наведе глава в знак на съгласие и отказа да пие от чая на госпожа Грънди, силен като конски ритник.