Вал Макдърмид - Мястото на екзекуцията

— Ще те почакам вкъщи да се приготвиш, Томи — каза тя.

Катрин нямаше време да обмисля какво точно възнамерява да предприеме Томи Клъф. Изгаряше от нетърпение да включи лаптопа. Влезе директно в Интернет и установи, че агенцията вече й е изпратила нужната информация. Бяха сканирали фотокопията на документите, които й бяха пратили по пощата.

Първият документ бе акт за раждане на Дженис Хестър Уейнрайт. Родена на 12 януари 1951 в Консет. Пол — женски, родители — Семюъл Уейнрайт и Дороти Уейнрайт, по баща Картър. Професия на бащата — работник в металургичен завод. Постоянен адрес — Консет, „Ъпингтън Теръс“ №27.

Моминско име на майката — Картър. Беше съвпадение, но не кой знае какво. Картър бе достатъчно често срещано име, за да залага на това, каза си твърдо Катрин. Този случай бе прекалено важен, за да се хваща за сламки. Трябваше й категорично доказателство.

Следваше акт за раждане на Хелън, Хелън Рут Уейнрайт. Родена на 10 юни 1964 година в Шефийлд. Пол — женски, родители — Семюъл Уенрайт и Дороти Уейнрайт, по баща Картър. Професия на бащата — работник в металургичен завод. Постоянен адрес — „Лий Банк“ №18, Ривлин Вели, Шефийлд.

Второто име на Хелън беше Рут. Като го свържем и с моминското име на майката, започваше да става интересно. Катрин долови вълнението, което се надигаше в нея.

Натисна клавиша за следваща страница, за да огледа брачното свидетелство на Семюъл и Дороти Уейнрайт. Вълнението се бе превърнало във физическо усещане, притиснало стомаха й.

Венчани в църквата „Свети Стивън“, Лонгнор, окръг Бъкстън. Дата: 4 април 1948 година. Семюъл Алфред Уейнрайт, ерген, се бе венчал за Дороти Маргарет Картър, неомъжвана. Той е бил на двайсет и две години, тя на двайсет и една. Той още тогава работел в металургичен завод, тя работела в мандра. Когато се оженили, той живеел в Консет, на „Ъпингтън Терас“. А тя живеела в Шайър Котидж, Скардейл, Дербишър. Баща на булката — Албърт Картър, земеделец. Свидетели на венчавката — Рой Картър и Джошуа Уейнрайт.

Катрин не можеше да повярва на очите си. Отново препрочете данните. Майката на Дженис Уейнрайт бе Дороти Картър, от Шайър Котидж, Скардейл. Един от свидетелите на венчавката на родителите й се казваше Рой Картър. Катрин бе готова да се хване на бас, че и той бе живял в Шайър Котидж, Скардейл. Същият Рой Картър, който бе баща на Алисън, първи съпруг на Рут Картър. Значи нямаше нищо чудно в удивителната прилика между Дженис и Алисън. Наследствеността криеше всякакви изненади. Но това не обясняваше белега. Ако Дженис не бе Алисън, как така имаше абсолютно същия отличителен белег?

Единственото обяснение, което й идваше на ума, бе, че това е било някакво странно доброволно осакатяване, което Дженис си бе причинила сама след изчезването и предполагаемата смърт на Алисън. Можеше да си представи как ако двете са расли заедно, роднините им постоянно са казвали, че са като близначки, че си приличат като грахови зърна. После, след смъртта на Алисън, може би Дженис бе решила да я върне към живот, наранявайки се така, че да се сдобие със същия белег, за да възстанови уникалността на Алисън. Представата беше извънредно странна, но Катрин знаеше, че момичетата в пубертета са способни на най-невероятни постъпки, включително и самонараняване.

Примигването на курсора привлече вниманието й. Агенцията бе пратила повече от три документа. Тя отново натисна клавиша за следваща страница и този път остана вцепенена на мястото си, приковала очи в екрана, с отворена уста, напълно объркана. Беше пуснала последната заявка поради навика си да не оставя непроверена възможност. Но агенцията бе открила това, в чието съществувание самата тя не вярваше.

Дженис Хестър Уейнрайт бе починала на 11 май 1959 година.

Катрин остана дълго време неподвижна, вперила поглед в екрана. Имаше само едно приемливо обяснение. Тя запали цигара и се опита да съчини някакъв друг сценарий, който да отговаря на фактите, но не успя. Нищо не излизаше, освен ако теорията й не се основаваше на предположението, че Алисън Картър не е умряла през 1963 година. Имаше ли по-подходящо място да се укрие едно момиче от дома на роднини, които живееха много далеч? Значи Алисън бе приела самоличността на мъртвата си братовчедка Дженис и бе израсла в Шефилд.

Внезапно през ума й мина нещо, от което косите й настръхнаха. Тогава, преди много години, Дон Смарт бе убедил редакцията на „Дейли Нюз“ да публикува мнението на ясновидка. Тази жена бе казала, че Алисън е жива и здрава, и че живее на една улица с еднакви къщи, в голям град. На времето всички й се бяха присмивали. Това бе толкова невероятно, като се имаше предвид общата картина на случая. Но като че ли накрая щеше да се окаже, че ясновидката е имала право.