Джон Лескроарт - Наградата

Оня с камуфлажа почна да скандира:

— По дяволите вий вървете, тях не ги гонете!

За секунди тълпата ревна с цяло гърло зад него и взе да напира напред срещу полицейския кордон. Ченгетата вдигнаха папките си, а мегафонът призова тълпата:

— Отдръпнете се! Отдръпнете се!

— По дяволите вий вървете, тях не ги гонете!

На тревата от другата страна на улицата бе застанал белокос мъж по халат и обувки за тенис, със скръстени ръце и подигравателно изражение на лицето. Мики се доближи до него.

— Какво става? — попита той.

Мъжът поклати глава.

— Идиоти.

— Кои?

— Всичките.

— Но за какво е всичко това?

Мъжът го изгледа подозрително.

— Не знаеш за патиците? Откъде падаш?

— Какво за патиците?

— Местят ги или поне се опитват. — Той отново поклати глава. — Ненормални. Глупава идея, лоши планове, малоумни прогнози. Но какво друго да очакваш в наши дни, а? Наистина ли не си чувал за това? За преместването на патиците долу във Фостър сити?

— А-а. — Значи това било. Мики бе изчел всичко по въпроса през последните няколко месеца, но не очакваше нещата да ескалират толкова скоро. Сега вече си припомни цялата история.

Градът бе одобрил сумата от 22 милиона за възстановяване на Двореца и прилежащите му земи, като част от тези пари бяха предназначени за укрепване на каквото бе останало от бреговата ивица на лагуната. По-голямата площ бе оградена със скално-бетонна стена, но останалата, която бе близо до Двореца, с времето се бе разрушила и само през последната година няколко деца бяха пропаднали след свлачища на бреговете. Не че беше толкова опасно, колкото предоставяше възможност на града да заведе дела, поради което отговорните лица дадоха зелена светлина на проекта и вложиха седем и половина милиона за старта му. Останалото щеше да се финансира по някакъв начин от частни спонсори. И ето ти тебе, взе, че стана.

За да се направи каквото и да било от всичко това трябваше най-напред лагуната да бъде пресушена.

И тук на сцената излизат патиците. Както и коалицията „Дворцови патици на Сан Франциско“. А също и един природозащитник от Бъркли, който за целите на настоящата кампания бе придобил партизанското име Ерик Канард. Чак сега Мики разпозна мъжа с камуфлажната униформа. На снимките той обикновено се явяваше в пълен патешки костюм.

Дворцовите патици, разбира се, както и лебедите, чаплите, чайките и другите птици, приемаха лагуната за свой дом. И ако тя бъдеше пресушена, те щяха да останат бездомни. Това твърдеше Канард пред Надзорния съвет. Временно, но наистина. А за един град, който се гордее, че е рай за бездомниците, това бе просто неприемливо.

Така че надзорниците се поддадоха и — ставайки за посмешище в пресата и на улицата — се споразумяха да намерят решение на проблема. Сан Франциско разполагаше с няколко хубави и напълно подходящи езерца, но за жалост те си имаха собствени популации от патици и според Канард тяхната екосистема би се нарушила от преместването на дворцовите патици в собствените им води. Затова в крайна сметка се реши патиците да бъдат пренасочени към Фостър сити — градче на трийсетина километра на юг в полуострова, осеяно с канали, подобни на венецианските, обитавани от малко местни патици.

Макар да си оставаше безумно глупава, тази идея можеше и да се окаже осъществима, ако не беше едно нещо: шест месеца по-рано самият Фостър сити се бе натъкнал на проблем в лицето на местните земни катерици. Тези животинки се заравяха в градската дига и я подкопаваха, в резултат на което къщите бяха изправени пред реалната опасност от наводняване. В отговор на тази криза Фостър сити бе решил масово да изтрови обитаващите дигата създания. За самото градче въпросната касапница остана почти незабелязана, но не и за острото око на Ерик Канард. И когато Сан Франциско обяви намерението си да премести дворцовите патици във Фостър сити, Канард изпадна в бяс.

Със сигурност, ако патиците бъдеха изпратени във Фостър сити, онези бездушни бюрократи там нямаше нито да ги ценят, нито да ги защитават. Тези хора вече бяха показали истинската си същност при безжалостното унищожение на беззащитните животинки и без съмнение, ако им паднеше сгода, биха взели същите мерки по отношение на патиците, както и към собствените си катерици. А Канард нямаше да позволи това да се случи.

Затова бе завел дело. И го бе загубил.

Тогава заплаши да заведе ново дело. Което пък даде на града възможност да предприеме свой ход.