Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Тя стана и започна да се облича: джинси, кадифено горнище. Слезе в хола и оттам във всекидневната. Завари Рубънс да разговаря с някакъв мъж: висок, с атлетическо телосложение. Беше силно почернял; косата му, изсветляла тук-там от слънцето, бе сресана назад. Приличаше на сърфист, дошъл направо от Лагуна Бийч. Единственото несъответствие бяха леко влажните му, кафяви очи и кръглите очила с рогови рамки. Той й напомни на някого от детските й години, но не можеше да се сети по-точно на кого.

— Запознайте се: Даяна Уитни, Скайлър Фаултън, моят адвокат — представи ги Рубънс.

Фаултън премести тъмночервеното, ръчно изработено дипломатическо куфарче от дясната в лявата си ръка и се ръкува с Даяна.

— И тъй — щракна с пръсти Рубънс, — да се залавяме за работа.

Фаултън отвори куфарчето и извади свитък документи. Рубънс веднага започна да ги преглежда.

Даяна наблюдаваше Фаултън. Лицето му леко лъщеше от пот. Прекалено е женствено, помисли си тя, за да се нарече красиво. Очилата го правеха да изглежда по-млад. Отново се помъчи да се сети на кого й прилича… Ами да, на Кларк Кент, и бързо се обърна, за да потисне смеха си.

След малко го попита:

— Ще пийнете ли нещо?

— Скайлър няма да стои дълго — безцеремонно се обади Рубънс, без да вдига поглед от книжата.

— Не… благодаря — Фаултън леко се изчерви.

Рубънс протегна нетърпеливо ръка и защрака с пръсти. Фаултън бръкна в джоба си и извади тънка, елегантна златна писалка. Рубънс я взе и отбеляза с кръгче два от параграфите на страницата пред него. Едва тогава вдигна поглед.

— Какво, по дяволите, означава това? — и метна във въздуха листа хартия.

Фаултън несръчно го улови и зачете текста, но само привидно — много добре знаеше какво е написано.

— Това е формулировката, която управителният съвет ми прати от Ню Йорк.

— Управителният съвет ли? Искаш да кажеш, че Ашли го е съставил така? Аз изрично го предупредих, че няма да приема срок, по-малък от пет години за ескалаторите, и две опции за по една година.

— Ами… аз… разговарях с него тази сутрин. Каза ми, че се опасявали да не бъдат притиснати. Капиталът им…

— Майната им на капитала! В наша полза е да бъдем притиснати заедно с „Коломбайн“. Трябва ли да обяснявам всичко дума по дума на тези кретени?

— Ашли каза, че…

— Не ми дреме какво е казал Ашли! — избухна Рубънс. — Ти за кого работиш, Скайлър?

Фаултън не отвърна нищо; беше се вторачил в килима между обувките си.

— Знаеш ли, добре че живеем в двайсети век. Защото какво са правели с носителите на лоши вести… Направо са им отсичали главите.

Фаултън се покашля леко:

— Аз пък съм чувал, че им изтръгвали езиците.

— Все тая.

Рубънс слезе на по-ниското ниво на стаята и отиде до малката масичка; натисна един вдлъбнат бутон и отстрани безшумно се подаде чекмедже. В него имаше бял телефон. Рубънс пъхна тънка пластмасова карта в процепа и изчака апаратът да набере автоматично номера. Междувременно се обърна към Фаултън:

— Сам ли дойде?

— Ами…

— Бил те е докарал.

— Не смятам, че това…

— О, я стига, Скайлър. Даяна няма да каже на никого. Защо не му кажеш да влезе? Знаеш, че е добре дошъл тук, а и сигурно скучае сам навън.

Той се обърна с гръб и заговори с променен глас в слушалката — тихо, гальовно, като любовник:

— Здравей, Мардж. Да, как си? А момчетата? Браво. Извинявай, че те събудих. Да, знам. Само го бутни, той ще се събуди — Рубънс отново се обърна и впери очи във Фаултън като мангуста в кобра. Когато пак заговори, гласът му беше студен и твърд като кремък: — Ашли, копеле такова, какви ги вършиш, по дяволите? Да, знам колко е часът, Скайлър току-що ми донесе договора с „Коломбайн“. Да ти кажа ли за какво става? За тоалетна хартия — Рубънс изслуша за момент събеседника си, после заговори с по-нисък глас: дрезгав и заплашителен: — Слушай, копеленце, ако си изпортил тая сделка, ще те направя на кайма. Знаеш ли какво значат за нас точки седемнайсета й деветнайсета? Не? „Коломбайн“ имат право да се оттеглят след три години и ако го направят, ние ще изпием само по една студена вода. Не го знаеше, нали? Този договор е ужасен. За какво използваш ума си напоследък? Не ми започвай с тия. Знам как се отнася с теб Морийн, откакто я назначи при себе си. Как ли? А кой, мислиш, поддържа тая лоена топка? Да. Точно така, не го забравяй, нищо, че си на три хиляди мили от тук — млъкна за момент. — Ашли, вземи да оправиш тая сделка до четвъртък, когато Скайлър и аз ще пристигнем с новите договори. Добре. А, и още нещо, Ашли, отсега нататък аз лично ще контактувам с „Коломбайн“. Добре. Ти действай по въпроса — и затвори с трясък телефона. — Тъпанар!