Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Събуди се, обляна в пот, както ставаше всеки път, когато сънуваше този често повтарящ се сън. Противният вкус в устата й беше толкова силен, че й се прииска веднага да отиде в банята и да се измие. Но й трябваше време да се осъзнае, тъй като продължаваше да има чувството, че е завързана за леглото.

— Даяна — чу гласа на Рубънс, — добре ли си?

Не можа да му отговори веднага. Беше заковала невиждащ поглед в тавана. После го усети, че се размърдва до нея, кожата му се докосна до нейната и това беше толкова приятно.

Стана мълчаливо и отиде в банята. Когато се върна, Рубънс беше седнал в леглото и я проследяваше с поглед.

— Какво има? Ти плачеше.

— Сънувах лош сън — спря се тя в края на леглото, както беше гола.

— Как го каза само! Като същинско дете — после съвсем тихо добави: — Колко си красива.

Тя се усмихна.

— Каква красота ражда този град! Скоро тази фраза така ще се изтърка, че ще загуби смисъла си.

— Нямах предвид лицето или… тялото ти.

— А кое?

— Излъчването, гласът, жестовете, интонацията… присъствието ти — той протегна ръце към нея. — Всичко в теб.

Даяна коленичи в леглото и приближи до него; косата обгърна раменете й като облак.

— Ти не си такъв, за какъвто те смятат всички — каза тя и леко потръпна, когато усети ръцете му около тялото си.

— Аз съм много студен — отвърна той, но Даяна не разбра дали говори сериозно; в думите му имаше винаги известна доза заблуда, която тя понякога не успяваше да долови.

— И с жена си ли беше студен?

— Особено с жена си.

— Знаеш ли — с някакво подигравателно тържество в гласа заговори Даяна, — май приказките, които се говорят за теб, ще се окажат верни.

— Какви приказки?

Нежни като криле на пеперуда бяха миглите му, когато допря устни до ключицата на раменете й.

— Чувах, че си се развел, защото жена ти отказвала да се докосва до теб на публични места.

— И аз съм го чувал.

— И какво? Вярно ли е?

— Има ли значение?

— Не знам — тя се отдръпна леко, за да наблюдава по-добре лицето му, после вдигна ръка и оправи падналия върху челото му кичур. — Всъщност, да. Това донякъде говори за характера ти.

— О, разбира се! Говори се, че съм истински его маниак. Сигурен съм, че повечето хора мислят така.

— Значи не е вярно.

— Напротив, вярно е. Но това е само външна изява. Жена ми беше толкова студена, колкото студен изглеждам аз. От нея възприех това държане.

— Не си чак толкова студен — Даяна погали с длан бузата му.

— Да, с теб не съм — той сложи ръката си върху нейната. — Това дори ме изненадва.

— Не би трябвало — вгледа се тя в очите му. — Напълно логично е, като си помислиш. Направи ме свое притежание, облада ме. Но какво всъщност е това? Само плът; абсолютно нищо в сравнение с…

На външната врата се позвъни. Рубънс ритна с крака във въздуха като ученик и стана. Даяна се търкулна в леглото и погледна часовника. Беше малко след полунощ.

— Трябва ли да отвориш?

— Да.

Той навлече тъмносиния сатенен халат, изпъстрен със звездни взривове, какъвто вероятно е носел Уилям Пауъл. Камбанките на звънеца отново звъннаха и Рубънс забърза към коридора.

Даяна се просна по гръб, разпери ръце върху хладните чаршафи и затвори очи. Гласове. Сънят нямаше да дойде отново. Тя въздъхна и телефонира вкъщи на прислугата. Маги оставила съобщение да й се обади.

— Здравей! Какво става?

— Става тя една — гласът й звучеше глухо и уморено. — Ти къде си?

— Вкъщи — отвърна Даяна. — О, не, по-точно при Рубънс съм.

— Какво правиш там?

— Живея.

— А, ха-ха-ха! — смехът и прозвуча остро, като пергамент; никакво въодушевление нямаше в него. — Ясно. Е, и как е?

— Добре. Слушай, Маги, трябва да говоря с теб.

— Ще се отегчиш. Аз само седя и плача.

— Ще дойда. Не бива да оставаш сама.

— Глупости. Не искам да виждам никого. Недей.

— Напротив, трябва. Крис ще бъде цяла нощ в студиото.

— И да не бъде, пак няма да се прибере вкъщи.

За момент настъпи мълчание. Даяна не знаеше какво повече да каже; после додаде:

— Има си проблеми с оркестъра — и веднага осъзна, че не биваше да споменава за това.

— Откъде знаеш? — остро попита Маги.

— О! Ами… вчера го срещнах случайно. Побъбрихме малко, нали разбираш, общи приказки.

— Не, не разбирам. Какво, по дяволите, става, Даяна?

— В какъв смисъл?

— С Крис ли си сега?

— Маги, какво те прихваща? Нали ти казах, че…

— Чух какво ми каза! — грубо я прекъсна Маги и затвори.

— Ама че работа! — ядоса се Даяна и набра отново номера. Опитва три пъти, но линията все беше заета.