Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

След малко в стаята се разнесе острият звук от разпаряне на плат. Джеймс хвана с два пръста съдрания край и рязко го дръпна надолу. Една дълга половина от ръкава остана в ръцете му. Превръзката беше готова.

Странен израз проблесна в очите на Ел-Калаам.

— Това е много похвално — рече той, наблюдавайки как Джеймс започна да превързва раната си. — Направи го като професионален войник.

Джеймс не бързаше да отговори. Той избърса чело с опакото на здравата си ръка, после я изтри в панталона, оставяйки тъмно петно. Облегна се на шкафа и пое колкото можа дълбоко въздух. Това подразни гърлото му и той се закашля. Розова слюнка се появи между устните и той бързо я изтри. Но Ел-Калаам се протегна, хвана ръката му и я обърна с длан нагоре.

— Кървава е — отбеляза той.

Джеймс отскубна ръката си и пак я обърса. Хедър сподави вик и затвори очи.

— Запознат съм донякъде с войниклъка — едва сега заговори Джеймс, без да поглежда към Хедър.

— Така ли? — Ел-Калаам допря края на своя МР-40 в гърдите на Джеймс, провирайки го между предниците на ризата му и вторачи поглед там. Изразът на лицето му беше неразгадаем. — И как го намираш?

— Роден съм и съм израснал във Фолс ъф Белфаст — рече Джеймс, като облегна глава назад и затвори очи.

— Млъкни, Джеймс — обади се Хедър, — не се преуморявай.

Рита я смушка, за да млъкне, но Ел-Калаам й махна с ръка.

— Остави я — спокойно каза той. — Нейните приказки нямат значение. Той ще ми каже каквото трябва — и се наклони към Джеймс, — нали?

Джеймс отвори очи и погледна Ел-Калаам право в лицето.

— Във Фолс, значи — тихо продължи Ел-Калаам. — Израснал си във Фолс ъф Белфаст.

— Да, във Фолс — като зловещо ехо прозвуча гласът на Джеймс. — Където проклетият англичанин заедно с доносниците си нахлу, за да убива и измъчва младежите, които се бореха за свободата си.

Хищническа усмивка се разля по лицето на Ел-Калаам и той се обърна да погледне Маккинън и Дейвидсън.

— Вие, двамата английски господа, защо не дойдете насам? Не искате ли да чуете за зверствата, които вашето правителство върши с ирландските католици?

Лицата на Маккинън и Дейвидсън, обърнати към Ел-Калаам, побледняха и се вкамениха.

— Това е нещо, за което научаваме всеки ден — обади се Дейвидсън. — Приемаме го като житейски факт.

— Чуваш ли ги как говорят? — обърна се Ел-Калаам към Джеймс. — Чуваш ли как се освобождават от греховете си?

— Всички ние имаме грехове — тихо отвърна Джеймс. — Напуснах Фолс, защото сметнах, че в Щатите работата ми ще върви по-добре — той обърна глава по посока на Хедър. — Ти знаеш къде отиват повечето от доходите, любима.

Хедър затвори очи; по страните й потекоха сълзи.

— За Ирландската републиканска армия ли, а? — заклати глава Ел-Калаам, докато оглеждаше изпълненото с болка лице на Джеймс. — Но още се питам, това ли е причината да напуснеш Белфаст?

— Струва ми се, че дълбоко в себе си съм се чувствал страхливец. Брат ми и годеникът на сестра ми излязоха да се бият срещу насилниците… и загинаха в името на своите идеали. Нямаха пукнат шилинг да дадат за каузата… дадоха живота си. Те направиха своя избор. Сега аз — моя.

— Избор ли? — възкликна Ел-Калаам. — Какъв избор?

Джеймс помълча малко, после погледна Ел-Калаам.

— Между защитаването на честта и смирението пред беззаконието.

Известно време Ел-Калаам продължи да го гледа, после се изправи и се отдалечи от него.

— Той е прав, да знаеш — отбеляза Кен Ръд сред настойчивото шъткане на Томас, който искаше да го възпре.

— Какво правиш? — с дрезгав шепот го сгълча Томас. — Да не полудя? Нали видя какво стана с Рене Луш!

Ръд му хвърли леден поглед.

— Думи — обърна се Ел-Калаам към американския съветник, — само думи.

— За подобни думи американците живяха и умираха в продължение на двеста години — не млъкна Ръд. — Свободи, независимост, справедливост…

— Ще ти дим аз да разбереш какво означават думите — прозвуча гласът на Ел-Калаам, изпълнен с презрение и направи рязък знак на Рита.

Високата жена заобиколи Рейчъл и свали автоматичния пистолет от рамото си.

— Какво ще правите? — ужаси се Рейчъл; очите й се разшириха.

— Мълчи! — изсъска Малагес и насочи оръжието към нея. — Стой на мястото си и гледай!

— Не искам да гледам такива неща!

— Я виж ти! — изхили се Феси. — Израелците нямат стомах за подобни гледки.

— Изведете я от тук — намеси се Бок, който дума не бе изрекъл досега. — Не бива да въвличате жени в тия работи.