Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Въпросът му можеше да бъде и риторичен, но изразът му говореше, че наистина е любопитен да чуе отговора й.

— Не знам какви биха могли да бъдат тези предпазни мерки — отвърна Даяна, мислейки си за Бейба и Маги.

— О, има, има такива — уверя я Майър и вдигна пръст, отпи замислен от своя „Том Колинс“ и след малко додаде: — Разкажи ми за Рубънс. Ще ми се да знам какво чувстваш към него.

— Обичам го.

— Чудя се — все тъй замислен рече Майър — дали това е достатъчно в днешно време. Всъщност никога не е било. Аз обичах двамата си сина, но любовта ми не ги спаси.

— Не ви разбирам.

Майър закова поглед в нея.

— Трябва да спасиш Рубънс.

— От кого? — изпълнена със страх попита Даяна.

— От самия него — потупа я по коляното. — Ще ги обясня. Когато докараха малкия ми син у дома с посмъртен медал, забоден за баретата му, всичките ми чувства се изпариха. Мислех, че ми идва много, за да имам сили да го понеса. Бушоните ми изгоряха. И се хвърлих в бизнеса. Парите изглеждаха жалък заместител на синовете ми, но нищо друго не можех да правя. Когато срещнах Рубънс и го опознах, докато му преподавах, възстанових старите си бушони — те, заработиха отново. Но временно. И до ден-днешен останаха неща, които не мога да забравя. Сега ми става все по-ясно, че Рубънс се е учил много добре, дори в много отношения е станал може би като мен. А аз не искам да бъде така. Никой не бива да живее живота си, както го живях аз.

— Значи ли това, че сте нещастен?

Майър се облегна назад, въздъхна, извади краката си от ваната и започна да ги бърше с кърпа.

— Съвсем не съм нещастен. Там е цялата работа. Сега не съм способен на това.

— Не ви вярвам — рече Даяна. — Но ако е така, трябва ли да го разбирам като блаженство?

— О! — възкликна той. — Наред с всички останали чувства, които вече не изпитвам — очите му потърсиха нейните. — Желаеш ли Рубънс такъв? Би ли продължила да го обичаш?

— Ще го обичам, независимо какъв е.

— Надявам се — каза Майър — да имаш сили да удържиш дълго на думата си.

— Предлагам ти сделка — заяви Майър в момента, в който лимузината спря пред хотела й. — Ти се грижи за Рубънс, а аз ще ти помогна да откриеш кой е убиецът на приятелката ти.

Даяна въздъхна дълбоко.

— Това не е въпрос на сделка.

— Искам да го опазя, Даяна — продължи Майър със сериозен глас. — Не вярвам да има друг, на когото той може да се довери напълно или някой, който да е достатъчно издръжлив.

— Аз не правя сделки, Майър.

— Ще сгрешиш, ако отхвърлиш тази.

Тя избухна в смях, но когато отново го погледна, видя, че студеното му изражение не бе изчезнало.

— Ама вие сериозно ли говорите?

Той не трябваше да отговаря и в известна изненада Даяна установи, че изобщо не е очаквала да отговори. Тя посегна да отвори вратата.

— Нищо няма да му се случи, Майър.

После импулсивно се наклони и целуна стареца по бузата. Жилавата му кожа беше топла и суха. Миришеше на скъп мъжки парфюм. Хвърли му още един поглед.

— Ще кажа на Марго да ви докара тук отново, за да ви закопчая сандалите.

Смехът му продължи да кънти в ушите й дълго след като огромния сребрист линкълн потъна в движението на Калифорния Стрийт.

Когато се качи в апартамента си, журналистите от „Стоун“ още бяха там. Щом я видя, Крис й махна:

— Ей, Даяна, идваш тъкмо навреме. Искам да направим няколко снимки.

Тя се провря между наобиколилите го журналисти и Крис обгърна раменете й. Започнаха да я разпитват по какъв повод е тук, как върви филмът — магическата дума, която развърза езика й. Докато говореше, видя с крайчеца на окото как Крис прескочи проснатите на пода крака на Роли и се приближи до висок чернокож мъж, който се бе отпуснал на един стол в ъгъла и наблюдаваше беззвучен телевизионен канал.

Той имаше бухнала, лъскава ситнокъдрава коса, издължено лице с високи скули и очи с форма на бадеми. Устата му изглеждаше като мацната с един замах на художническа четка върху шоколадово-пепелявото му лице. Беше облечен с тъмнозелени кожени панталони, впити в чатала, и кремава копринена риза с широки ръкави. Отдолу се виждаше огърлица от няколко реда нефритени мъниста, а високо около врата му висеше тънка платинена верижка с фигурка на Буда, изваяна от камък. На дясното му ухо просветваха три диамантени топчета.

— Ей, Найл — плесна го по коляното Крис. — Хайде, трябваш ни за някоя и друга снимка.

Не беше нужно да казват на Даяна, че това е Найл Валънтайн, китарист, роден в Америка и емигрирал в Англия в средата на шейсетте години. Първият му сингъл — „Бялото слънце“ — кажи-речи за един ден се превърна в хит и името на Найл стана сензация. Яркият стил на китарата му — неповторима смесица от блус и еуфоричен ритъм — внесе революционни промени в рока. Когато осем месеца по-късно излезе и вторият му сингъл, „Затворен под земята“, той стана номер едно в света и славата на Найл се затвърди.