Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Вървеше забързано по мрачната улица, закопчавайки в движение късото си палто, без да обръща внимание на скитниците край себе си, които я отминаваха, превити от студ и потънали в мисли или пък спяха боси в покритите с хартия входове. Малко преди да стигне до театъра, видя трупаща се тълпа и ярко мигащите лампи на полицейски коли. Намали ход, сърцето й лудо заби. Дишането й се затрудни. Приближи се до тълпата и успя да зърне върволица от пълни носилки и закритите от полицейските коли линейки на болницата „Рузвелт“.

Божичко, възкликна тя мислено. Не! И започна да си проправя път между тълпата. Винаги, когато ченгетата се изсипеха тук в пълен състав, обстановката се нажежаваше. Ала този път като че ли имаше нещо повече.

— Ама че експлозия беше! — чу да казва някой до нея.

— Никога не съм виждал толкова много кръв! — обади се друг.

Тя продължи да се провира между хората, докато мина достатъчно напред, за да може да вижда. Входът на „Нова“ беше затъмнен отвън. Това й напомни как изглеждаше едно виетконгско селище след нападението на американски батальон. Картината бе показана една вечер по новините в шест часа по трите телевизионни канала.

Не долови мирис на дим наоколо, но когато подуши въздуха, усети същия онзи мирис, който изпълни стаята на Бейба, след като бе прострелян.

Потокът от носилки не спираше, а наоколо, разбира се, гъмжеше от ченгета. Днес явно им беше успешен ден и те си правеха знаци един на друг с изписано по лицата им огромно облекчение.

Изведнъж в една от носилките Даяна разпозна Рустър. Лицето му бе обърнато към нея, очите — затворени. Чаршафът, който го покриваше, бе прогизнал от кръв. Лъскавата руменееща кожа на лицето му сега бе добила неприятен восъчен цвят. Помисли си за Тони — дали децата и внуците му щяха да го видят отново?

Носилката с Рустър мина почти до нея и тя неволно промълви името му. Един от полицаите се обърна и Даяна разпозна свинското лице на сержант Мартинес. Очите му се отвориха широко, защото той също я позна.

— Ей! — извика сержантът. — Трябва да говоря с теб.

Даяна се обърна и се шмугна навътре в тълпата. Много добре знаеше за какво иска да говори с нея. То нямаше нищо общо с убийството. Тя беше единственият жив свидетел на подкупите, които той взимаше.

— Ей! Върни се! Малка развратнице! Няма да ми избягаш!

Гласът му я следваше сред тълпата, сякаш беше с радар, който щеше да я проследи, да я обкръжи и да я върне назад.

Тя си пробиваше път между хората на зигзаг; тяхното движение също я улесняваше. Но чувството, че Мартинес е по петите й, не я напускаше. Чуваше как тежките стъпки на огромните му обувки с дебели подметки отекват по паважа.

На места обаче, хората се бяха струпали нагъсто и тя едва успяваше да се придвижи. Започна да се задъхва, под мишниците й изби пот, която се стичаше на струйки надолу по извивката на ханша, по краката.

Някой — Мартинес или настъпен минувач — я сграбчи за ръкава. Тя се дръпна настрани, стъпи накриво и за малко да загуби равновесие. Препъна се няколко крачки, но успя да се задържи права. Затича се към ъгъла, за да завие по Осмо авеню и усети болка в левия си глезен. Свърна в първата тясна пресечка и се облегна на стената, без да помръдва, само запъхтените й гърди се вдигаха и спускаха. Беше станала вир-вода от пот; цялата гореше, сякаш имаше треска.

Постоя така около пет минути, после тръгна, стараейки се да върви съвсем спокойно; излезе на Бларни Стоун и се упъти към едно кафене, близо до 41-ва улица, където беше мрачно, миришеше на бира и тя можеше да си поръча сандвич с осолено говеждо за деветдесет и пет цента. Седна на една лепкава маса до бара и видя как „Никс“ загубиха с много малко.

Музиката на долния етаж спря и тя въздъхна о облекчение. Миньорните тонове само подсилваха унинието й.

Продължаваше да се чувства безпомощна и изпълнена със страх, сякаш Мартинес дишаше във врата й.

Кой знае, може би още дишаше от някоя своя ниша в миналото й, помисли си тя.

Стана от мястото си. Единственият начин да излезе от това положение е като придобие власт. Истинска власт. Такава, каквато притежаваха Рубънс и Майър. Вярно, може и да са жертвали много, но достатъчно е да се види какво са получили в замяна! И аз, разсъждаваше Даяна, знам в какво се втурвам. Да, ще се натъквам на капани, но ако съм постоянно нащрек, как тогава ще ме впримчат?

„Хедър Дюел“ също може да спомогне, беше убедена в това. Може. Ако всичко върви добре.

В банята тя отвъртя крановете, изсипа пакетчето с ароматизиращи зрънца във ваната и зачака уханието им на виолетки да насити въздуха. Свали дрехите и се потопи с наслада в горещата вода. Облегна глава върху извивката на ваната и ахна от изненада.