Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Крис поведе Найл към дивана, където фотографът на „Стоун“ беше започнал да подрежда групата. Таис, разбира се, се настани до Найджъл. Беше със светлобежова велурена пола с копчета отпред, повечето разкопчани, и когато седна, целите й крака бяха навън, Даяна забеляза, че от вътрешната страна на дясното и бедро има нещо, което не можеше да е друго, освен татуировка. Заприлича й на двоен кръст, но Тай така бързо преметна крак връз крак, че не можа да види добре.

Накрая Крис придърпа Найл на дивана и онзи се сви между него и Даяна и обгърна двамата с ръце. От другата страна Роли както винаги правеше някакви маймунджилъци. В следващите десетина минути се чуваше предимно бръмченето на фотоапарата, който направи без прекъсване серия от снимки.

По едно време Таис се наклони през Найджъл към Даяна и прошепна:

— Я кажи, Даяна, как е в леглото нашият?

Даяна хвърли бегъл поглед към Крис, който не обръщаше внимание на нищо, освен на окото на обектива. И през ум не й минаваше да каже истината на Тай. Нима щеше да е от полза? Таис ще повярва на това, което иска да чуе. И Даяна с удоволствие щеше да й го каже.

— Имала съм и по-добри — засмя се тя в отговор. — Но едно е сигурно — много е извратен.

— А водил ли ти е някое от неговите момиченца?

Абаносовите очи на Таис бяха сякаш без клепачи, като на влечуго. За миг Даяна като че ли загуби самообладание и едва ли не чу вътрешният присмех на другата жена да кънти в съзнанието и. Какви негови момиченца? Истината ли казва Таис и ако е истина, какво още не знам за Крис?

— Веднъж ме попита дали искам — заговори тя след малко с глас, в който нямаше и нотка на неувереност — просто поредната роля в крайна сметка, — но аз не се съгласих. Казах му: „Ами ако стане някой фал с теб“?

Сега и двете се засмяха.

— Трябва да го видиш на някой от неговите разпивки — тихо продължи Таис. — Все Найджъл ходи да го прибира, защото Крис има доверие само на него.

Сега пък разпивки. Какви разпивки? , питаше се Даяна. Какви ми ги говори Тай?

— Няколко пъти съм била, когато се прибираше и Маги…

— О, Маги нищо не знаеше за това — прекъсна я Таис. — Тя положително нямаше да се задържи при него толкова дълго. Без да я познавам…

— Достатъчно — разнесе се гласът на фотографа. — Сега ми се ще да направим разместване, ако нямате нищо против…

Даяна отиде да седне до Таис. Така по-лесно можеше да изкопчи нещо от нея.

— Човек не може да опознае хората докрай — каза Даяна. — Ето, аз бях най-добрата приятелка на Маги, но сега не съм сигурна, че съм я познавала добре.

— В какъв смисъл?

— Ами много неща е правила, за които не съм знаела — импровизира в момента Даяна.

— О, даа, да — закима Таис. — Е, разбира се, Крис я пристрасти към хероина… но рано или късно всеки го почва. Имам предвид, че ако не беше той, щеше да е някой друг.

Даяна изведнъж усети замайване. Имаше чувството, че земята се е килнала на една страна и е изкарала дъха й. Опита да запази хладнокръвие, съзнавайки че не бива да позволи дори едно трепване да издаде чувствата й в момента. Хероин. Думата имаше едно-единствено значение както на улицата, така и на жаргона в тоя свят. Божичко, помисли си тя, възможно ли е Тай да казва истината? Тя пропъди тази мисъл.

Внезапно се сети за Боунстийл и думата намери мястото си. Поне имаше начин да провери достоверността на думите на Тай. Боби имаше резултатите от аутопсията на Маги. Безспорно те ще покажат…

— Но ти не може да не си знаела — продължи Тай, търсейки да срещне погледа на Даяна.

— Знаех само това, което тя ми казваше — загадъчно отвърна Даяна. Нека сега Тай си поблъска главата, рече си тя наум.

Пук! Пук! Пук! Пук!

И завесата падна, сеансът свърши. Групата се разпръсна. Таис стана и се усмихна на Даяна; прибра пешовете на велурената си пола. Сега се виждаше само едното й бедро.

— Искаш да кажеш, че никога не си я разпитвала? И не си проявявала никакво любопитство?

Даяна също се изправи и застана рамо до рамо до Таис.

— Ако съм я питала нещо — тихо отвърна тя, — то си е останало между мен и Маги.

— Сигурно го ненавиждаш за това, което направи с приятелката ти.

Даяна разбра как изкусно бе подведена да стигне до тук — не безболезнено, а със странични тежки удари. Беше вбесена, но по никакъв начин нямаше да се издаде. Проявата на воля й бе станало навик и сега с цялата сила на този огромен талант, отвърна:

— Аз обичам Крис. Той ми е като брат. И каквото и да ми говориш за него, не може да промени нашите отношения.