Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

В гласа й се прокрадна подчертана отрова, макар и нежелана. Същия този тон използваше в ролята си на Хедър Дюел. Чу го едва след като бе изрекла думите и видя въздействието върху Тай. Тя изглеждаше така, сякаш невидима ръка я бе стиснала за гушата и я душеше. И както никога се колебаеше как да продължи.

Даяна бавно разтегли устни в усмивка и потупа Таис по ръката.

— Както и да е — рече тя. — С това се приключи и е забравено.

И се отдалечи. Найл отново се бе върнал на стола пред трепкащия телевизионен екран. Отпадналост и неспокойствие се долавяха в отпуснатата му стойка, тежките клепачи и плътните, жадни устни; като че ли беше обладан от дух от друг свят; от тялото му се излъчваше призрачна топлина като при силна треска, която не може да бъде овладяна. Седеше, без да помръдва, само дългите му, жилести пръсти потрепваха, сякаш докосваха невидимо прагче на китара.

— Композира нещо — каза Крис, след като стаята почти се изпразни. — Изпада в такива състояния понякога. Нещо като медитация.

— Медитация ли? — изсмя се Даяна. — Та той е на висотата на Мад Хатър.

— И какво от това? — захили се Крис. — Ние да не би да не сме, ама кой го е еня?

— Ей, Крис — провикна се Найджъл от вратата, — лимузината ще дойде да ни вземе след петнайсет минути.

— Ще настройваме инструментите — обърна се Крис към Даяна. — Сега ще се чупим, но ме изчакай за вечеря — той млъкна и очите му загледаха с любопитството на дете. — Ако нямаш други планове.

— Я не се занасяй — засмя се Даяна. — Нали затова съм дошла, да бъда с теб.

Това съвсем не беше вярно, поне като първоначален замисъл. Впусна се в тази авантюра с надеждата, че излизането й от Лос Анджелис ще я разнообрази. Сега обаче смяташе, че решението е било спонтанно, но по съвсем друга причина. Подозираше, че е открехнала някаква тайна врата, зад която бяха разхвърляни части от сложна китайска главоблъсканица като леки вълни в езеро. И само от едно място се надигаха силни вълни, разкриващи светове — истински и фалшиви, непознати досега.

Даяна тръгна нагоре по витата стълба, оставяйки Найл да оркестрира в унес. Подозренията започнаха да обсебват съзнанието й. Силка й бе подметнал, че у Найджъл има нещо патологично. Ами какво да каже за Таис? Можеше ли с нещо друго да се обясни държанието й? Колко много е мразела тя Маги. А сега и мен.

Погледна часовника си. Имаше вероятност Боунстийл да не си е тръгнал още от службата. Но го нямаше в кабинета.

— Един момент, госпожице Уитни — каза в слушалката настойчив женски глас. — Ще опитам да позвъня в колата.

Даяна почака известно време и след малко я свързаха.

— О, не очаквах да се обадиш толкова скоро — заговори Боби. — Нещо нередно ли има?

— Не. Просто… Трябва ми известна информация, Боби.

— Стига да мога, ще ти я дам. Казвай.

— Какви са резултатите от аутопсията на Маги?

— Нали ти казах…

— Не си ми казал всичко.

— Но какво е станало? — внезапната промяна в тона на гласа, му я изненада.

— Боби — думите се отронваха от устата й като по тяхна собствена воля. — Трябва да знам. За Маги.

— Какво да знаеш за нея?

Тук търпението й се изчерпа и тя избухна:

— По дяволите, Боби, престани да ме будалкаш! Знаеш за какво те питам.

— Не мога да повярвам, че не ти е било известно.

— Значи е истина. Значи е била пристрастена.

— Медицинската експертиза показа, че от скоро се е пристрастила, ако това може да бъде утешение.

— О, страхотно утешение, няма що!

— Даяна, опомни се. Не забравяй с кого е живяла.

— Господи! Господи! — опитваше се да подреди мислите си. — Защо не ми го каза по-рано?

— Съжалявам — отвърна той. — Наистина съжалявам. Но щеше ли да има някаква полза?

— Нещастник! — изкрещя тя и тръшна слушалката.

От гостната долу отново се разнесе музика. Този път обаче тя бе изпълнена с неземното строго великолепие на звуците от синтезайзерите. „Все едно, че работиш със синтезайзери, беше й казал веднъж Крис, трябва адски да внимаваш да не разкриеш нещо повече, отколкото искаш.“

Тя се наведе, обхвана глава с длани и провря пръсти в косата си. „Ама че идиотска история!“ После заудря с юмруци бедрата си до болка — чак очите й се насълзиха. Но продължаваше да се чувства напълно безсилна.

Първото място, за което помисли да отиде, беше „Нова Бърлеск Хаус“. В края на краищата там имаше много хора, които обичаха Бейба и които бяха с достатъчно здрави мишци, за да отмъстят за него, когато им разкаже на какво е била свидетел.