Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Даяна знаеше за последвалата поредица от албуми.

— Значи оттогава Джон е започнал да пропада, нали?

— Ъхъ. Следващият албум беше „Сини сенки“, в който повечето парчета бяха на Крис и Найджъл. Е, и аз пипах тук-там, когато Джон не се появеше или припадаше в тоалетната. Божичко, а Тай пък колко работа свърши по тия сешъни.

— Тогава излиза, че слуховете за твоето участие в сешъните са верни.

— Да. Моята компания не ми разрешаваше, но аз въпреки това участвах от колегиалност, нали разбираш. Джон си имаше проблеми и аз подадох рамо на групата. Всеки колега би го направил. Но никой не искаше това да се разгласява. Хм — той се огледа наоколо, — имаш ли от ония да дръпна веднъж?

— Не.

Той кимна.

— Е, добре — стана. — Аз ще потеглям. Да те оставя да си довършиш това, което беше почнала. А кола има ли?

— Разбира се. Долу в хладилника е.

— Чудесно.

С кратка усмивка той изчезна през вратата.

Докато Даяна излезе от ваната и се загърне с плътен хавлиен халат, музиката зазвуча отново, изпълвайки долното пространство с тъжна, сантиментална мелодия.

Светът вътре в лимузината беше съвършено различен. Тя се чувстваше като риба във вода. Навън не се виждаше нищо. Плътно оцветените стъкла пропускаха само най-ярката външна светлина. Черен, леко замъглен свят профучаваше безшумно покрай тях, а те седяха точно като Найл, когато се бе вторачил вглъбен в беззвучния телевизионен екран. Само, мислеше си Даяна, дето този път те самите бяха на екрана.

В колата се носеше сладникавата миризма на марихуана. Горящата пепел просветваше като светулка, когато дръпваха от цигарата си; чуваше се как вдишват и издишват.

Найджъл се наклони напред, отвори малкия хладилник, вграден в гърба на предната седалка и извади бутилка бира „Кирин“, отвъртя капачката и отмятайки глава назад изля три четвърти от съдържанието в гърлото си на един дъх.

До него Таис пушеше цигара от хашиш, която специално бе потопила в черна паста, приготвена саморъчно от тетрахидроканабинол. Беше кръстосала стройните си крака, като десният й глезен бе усукан около левия. Високата цепка на роклята от сребристо ламе разкриваше стегнатата й плът. На лявата си китка носеше три златни гривни, всяка във форма на змия, захапала опашката си. На врата й висеше древен египетски талисман, който тя никога не сваляше.

Крис седеше до Даяна, облегнал глава на плюшената облегалка и като че ли дремеше. Найл се беше качил в другата лимузина заедно с Йън и Роли.

Таис подаде цигарата си на Даяна; тя я взе и я върна на Найджъл. Той дръпна от нея. Таис наблюдаваше Даяна.

Седнал на предната седалка до шофьора, Силка не изпускаше от поглед нито тях, нито пътя напред. Дългата му ръка лежеше върху облегалката на предната седалка, масивна като греда.

— Хей!

Гласът беше на Найджъл. Подвикна тихо, но в колата цареше такава тишина, всеки вглъбен в празните си мисли — празнота, която настъпваше по необходимост винаги непосредствено преди даден ангажимент — че Даяна се стресна.

— Ей, Крис.

— Какво има?

Крис не помръдна, дори не отвори очи.

— Не съм убеден, че момчетата ще могат да изпълнят „Сориън“ довечера.

— Разбира се, че ще могат. Нали го записаха на плоча. Защо да не могат и довечера?

— Не знам…

— Стига си се притеснявал.

— Знаеш, че не обичам промени в последната минута. Много фалове могат да станат. Нямам намерение да видя как, докато свиря, панталоните ми се свличат до глезените.

Таис се изкикоти и Найджъл я изгледа.

— Фалове ще станат, само ако мислиш, че ще станат друже — Крис почеса с длан носа си, сякаш муха го бе по-гъделичкала. — А и да станат, няма да ни е за първи път. Помниш ли в Хамбург как ченгетата изпълниха цялата зала? Ами в Сидни, когато…

— Крис, сега не е време да се ровиш в спомени!

— Ами, защо? — спокойно попита Крис.

— Казах на момчетата да извадят парчето от програмата.

Крис изведнъж отвори очи, в секундата се пресегна през Даяна и хвана Найджъл за предницата на ризата.

— Ах, ти, дръвник такъв!

— Я ме пусни, да те вземат дяволите! — изкрещя Найджъл и заудря китките на Крис, мъчейки се в същото време да се отскубне от ръцете му.

— Ей, Крис — намеси се Даяна, — престанете.

В другия ъгъл на колата Таис седеше неподвижно, загледана право напред; тъмните й очи бяха непроницаеми. Държеше фаса от цигарата настрани от себе си. От полуотворените й уста бавно се процеждаше струйка дим.

— Тай! — извика Даяна, докато се мъчеше да разтърве двамата мъже. — Няма ли да се намесиш, за да спрат?