Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Това копеле — обърна се Найджъл към Крис — май пак взе да бълнува. Божичко, отново захвърча в облаците.

— Знам, какво говоря, човече — рече Найл. — Ти не ме разбираш. Вътре в себе си мога да направя каквото си искам. Нямам вече приятел, който да ми казва: Найл, направи това или Найл, направи онова. Не. Вече слушам само себе си.

— Хм! — презрително сви устни Найджъл. — Не се и съмнявам. И като влезеш в студиото, звукооператорът те включва в електрическото табло като поредния кабел. А по турнетата виждаш пълни зали, всички станали на мрака, викат, хвърлят ти по нещо. И когато се изправиш пред тях в светлината на прожектора, каквото и да им кажеш да направят, те веднага ще го сторят, друже. Само им кажи да се бухнат в морето и ще тръгнат! Като нищо ще тръгнат!

— Е, ти си имаш едни представи, аз — други — Найл го погледна и му се усмихна замечтан. — Но трябваше да носиш войнишки ботуши, приятел. Да!

Найджъл се начумери.

— Какво искаш да кажеш, черна мутро?

Найл се обърна към Даяна:

— На времето беше съвсем друго. През шейсетте. Затова всъщност заминах за Лондон — в очите му се четеше лека тъга. — А сега е все едно и също, където и да отидеш. Вече няма далечно място.

— Слушай, копеле!

Найджъл се нахвърли върху чернокожия и го сграбчи отпред за ризата. Найл отскочи настрани и със сгъната в лакът ръка успя с един удар да избие вкопчените в ризата му пръсти на Найджъл. После пристъпи крачка напред и го ритна. Найджъл се просна на пода.

— Следващия път — рече му Найл с все тъй сънения си глас — запази определенията за себе си, чу ли?

Найджъл се изправи на крака и стисна ръце в юмруци, но Крис застана между тях.

— Хайде стига! — каза той. — Престани да го дразниш. Време е да се приготвяме. Хайде!

Найджъл гледаше към Найл през рамото на Крис.

— Искам да го разкараш от тук.

— Той също ми е приятел! — Крис разтърси Найджъл. — Ей, на теб говоря, човече! Я се стегни!

Погледът на Найл остана невъзмутим.

— Тая врява не е току-така — рече той.

Крис пусна Найджъл и двамата започнаха да се преобличат. Крис обу сатенени панталони с цвят на седеф и свали от закачалката аленочервена сатенена риза. Найджъл вече пристягаше прилепналите му като втора кожа черни панталони. Беше облякъл черна тениска, върху която щеше да сложи черно яке.

В този момент в стаята влязоха Роли и Йън заедно с двете момичета. Роли беше с бяла тениска, отпред с емблемата на групата, и с бели джинси; Йън носеше тъмен костюм и бяла копринена риза.

Отвъд затворената врата долетяха гласове и стъпки по циментовия под. Неземно ехо от друг свят. Всички в стаята бяха смълчани, чуваше се само дишането им, което Даяна оприличи на шума на дървета, разлюлени от силен вятър. Независимо от климатичната инсталация, в стаята беше задушно и тежко от създалото се напрежение. То бе обхванало всички, с изключение на Тай. Тя допуши цигарата си с марихуана и припали нова от тлеещия фас. Вдишваше и издишваше толкова ритмично, сякаш с всяко всмукване пошепваше някакви вълшебни сакраментални думи на индуски.

Единственият шум идваше от отворения охладител, където бавно топящият се лед пропадаше надолу под тежестта на кутиите със сода. Изведнъж Роли изстена:

— Ау, ужас!

И се втурна към банята. Червенокосата се затича след него. Останалите мълчаливо се заслушаха в звуците, които издаваше той, докато повръщаше. Въздухът в стаята бе наситен със сладникавата миризма на дима, който изхвърляше Таис. Единият й крак се люлееше напред-назад като метроном.

— Винаги ще му се случи първата вечер — каза Крис, без да се обръща конкретно към някого и продължи да навива около дясната си китка копринено шалче. — Почвам да си мисля, че за всички тия години вече му е станало навик.

Всички търпеливо чакаха Роли да свърши, както въоръжен отряд чака техния смел, но ранен другар да се възстанови. Найл, изправен до Даяна, встрани от другите, защрака с пръсти в ритъма на мелодия, която звучеше вътре в него. Главата му с лъснала от пот коса се поклащаше в такт върху дългия като на лебед врат.

В последните най-напрегнати и отвратителни минути преди началото на концерта всички стояха неподвижно и наблюдаваха сенките по стената или изобщо не гледаха нищо; като че ли само неодушевените премети се движеха — топящият се лед, люлееща се закачалка.

Чу се шум от пускане на вода в тоалетната, после шуртяща вода в мивката; приглушен женски глас зашепна утешително като майка на дете.