Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Изведнъж сцената и част от залата се осветиха от свръхестествената светлина на ослепителните светкавици от фотоапаратите, които повечето младежи държаха в ръце. Музикантите излязоха на сцената и се пръснаха, за да заемат местата си. В скорострелното редуване на ярка светлина и пълен мрак сенките им ту се появяваха ясно очертани и огромни, ту изчезваха напълно.

Крис удари първия акорд и Даяна си помисли: „Не е само енергия, а и власт, истинска власт. Може би Найджъл ще се окаже прав в крайна сметка.“

Тълпата нададе вик на одобрение. Цветни лъчи осветиха Роли и Иън, бели следящи прожектори се насочиха към Крис и Найджъл. Крис вдигна с ръце китарата високо над глава като огромна сабя на древен воин. В светлината на прожектора алената му риза пламтеше като огън.

Първите тактове на „Девълс Дисайпъл“ предизвикаха неистов фурор. Песента беше ритмична, звучна и хаплива. Крис, който страстно дърпаше струните, вдигна ликуващо ръка и изпусна пластмасовото си перце. Веднага се намери луд, който се провря между първите редове, за да го грабне.

Скоро виковете на публиката и музиката на състава се сляха и изригваха като вулкан, изпълвайки пространството с оглушителен до болка шум. Ала тази болка отекваше право в сърцето и действаше като масаж; от такава болка човек може да извлече енергия или, по-вероятно, може да се освободи от енергията, насъбрана в него. Даяна усети, че очите й почват да се насълзяват, зъбите й затракаха от необяснима сила — чувство, което изпитваше, когато застанеше пред камерата в ролята на Хедър Дюел. Тогава изпълващата я сила беше реална като кълбо от светлина, което тя, с едно бързо движение на ръката, можеше да поднесе пред очите си, хвърлящи искри, да го вземе от трепкащия въздух и да го погълне цялото, за да запламти в нея и да я разгорещи.

Звучаха последните гръмки звуци на песента. Найджъл изскочи иззад инструментите си, извади микрофона от стойката и изкрещя:

— Здравей, Сан Франциско! Ние се завърнахме?

Обърнатите нагоре лица на масата от поклонници щяха да се пръснат от възторг.

Всички от групата бяха напълно преобразени, нямаха нищо общо с предишния си вид — измъчени същества, закотвени дълги месеци на едно място. В тях имаше нещо изродено, нещо деформирано. Лишени от всякакви човешки чувства, те крачеха из сцената като великани, излезли да се поразходят на земята. Спокойно можеха да минат и за сенките на норвежки богове — свирепи, развратни и зли. Така изглеждаха те, магически преобразени от потта, любовта и болезнения ритъм на своите творения. Даяна обаче долавяше и нещо много повече.

Това магическо превъплъщение не би могло да стане без огромната енергия, която прииждаше на вълни от необятната черна дупка пред тях, пълна, с море от хора. Млади хора — опиянени и копнеещи за нещо, за което и те самите нямаха представа.

И тези две сили, насложени една върху друга, раждаха трето същество — митично съзнание, плод на неповторимото им въображение, което ги грабваше всички наведнъж, издигаше ги все по-нагоре и нагоре и ги завърташе като листа, подгонени от вятъра.

Застанал на колене, Крис започна солово изпълнение. Под светлината на горещия прожектор той изглеждаше двойно по-едър; капки пот летяха от него като куршуми от автоматичен пистолет. От дясната му страна се приближи Иън, допълвайки го със сложни извивки на басите, а в същото време ударите на Роли подкрепяха кънтящите тонове на Крис. Четири такта върху призрачното докосване на тъжните струни изпълниха въздуха, който затрептя, когато и Найджъл се включи с клавишите на малкия синтезайзер.

Звуците се сляха и музиката набра скорост като вихрушка, свръх нажежена и безкрайно чувствена — една отворена висока пещ. Даяна имаше чувството, че наблюдава дебнещ леопард в клетка в зоологическата градина и хипнотизирана от движенията му, късно разбира, че хищникът се е измъкнал през отворената врата и тя се е озовала сама с него, без никаква преграда между тях.

Какво ще стане после, когато звуците заглъхнат, всички правила потънат в забрава и хаосът нахлуе в системния ход на живота. Може би, разсъждаваше Даяна, тази промяна, смесицата от възбуда и страх, ще бъде единственият момент на истинско съзидание.

Мисълта я понесе върху разперените крила на музиката. Уязвима, тя беше притаила дъх, очите й блестяха, изпълнени с отражението на съвършената амалгама от интелект и чувственост, което всъщност представляваше посланието на тази музика.