Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Вратата към коридора се отвори и Силка надникна в стаята.

— Време е — с тих, напевен глас обяви той.

Никой не помръдна. Погледът му обходи всеки един поотделно, после се отмести по посока на банята, откъдето излезе Роли. Червенокосата бършеше косата му с кърпа. Силка се отдръпна от вратата, за да пропусне групата да мине.

Крис хвана Даяна за ръка и редом е Найджъл и Таис тръгна по дългия каменен коридор — съвършено безлюден сега — към бавно вдигащата се завеса. Отвън не долиташе никакъв звук. Крис попита Даяна:

— Искаш ли да бъдеш на сцената с нас?

— С удоволствие.

— Добре, ще го уредя.

Силка ги спря точно до завесата. Наоколо се виждаха само полицаи, заели всички възлови позиции; Крис размени няколко думи със Силка. Погледите на охраната се отклониха за момент от Крис и се задържаха върху Даяна, сякаш оглеждаха някаква безценна статуетка. Неопределеността в тези погледи — смесица от близост и безпристрастност — я притесни.

Силка й махна с ръка да се приближи, после заведе нея и Найл през една цепка на завесата към сцената. За миг на Даяна й се стори, че върви в гъста мъгла.

Светлините в залата още не бяха загасени. Хората се бутаха между редовете, за да заемат местата си. Гърмеше музика от последния албум на групата. Дим изпълваше въздуха. Няколко огромни балона с името на състава отскачаха от човек на човек и всяко докосване до тях бе придружено от бурни викове. Един от балоните рикошира в главата на стоящия встрани полицай и залата избухна в смях.

Вееха се знаменца. От тавана в дъното на залата висеше огромно национално знаме на Обединеното кралство. Изглеждаше като съновидение с размазаните си от разстоянието и задимения въздух цветове.

Високата сцена, към която ги водеше Силка, беше осеяна с огромните усилватели на състава; силуетите им стърчаха като черни зъби на великан. В средата, върху подиум, бяха подредени барабаните на Роли. Разноцветни лампи, сега в покой, ограждаха тази мини сцена. Останалото пространство бе набраздено от основните кабели, застопорени със сребриста лента, за да не се препъват в тях музикантите по време на изпълнението.

Дясната страна на сцената се заемаше от наредените в полукръг клавишни инструменти на Найджъл — голямо концертно пиано, електрическо пиано „Фарфиса“, орган и няколко синтезайзера, направени по поръчка. В лявата част бяха металните поставки, върху които почиваха различните китари на Крис и Иън.

От сводеста метална решетка високо над сцената се спускаха разноцветни лампи — майсторски сътворена дъга, овехтяла от употреба.

Осветлението в залата постепенно започна да намалява, а шумът ставаше все по-непоносим. Беше невъзможно да се разговаря, без да се крещи и Силка сложи огромните си ръце върху раменете на Даяна и безмълвно я поведе към лявата част на сцената. Настани я до група тон колони, издигащи се високо над нея и изчезна. Даяна се огледа и за Найл, но не го видя. Зачуди се къде ли щеше да застане Таис. Вероятно от другата страна, близо до Найджъл.

Залезът се превърна в нощ. Виждаха се само светещи рубинени точици — контролните лампи на усилвателите, ярки и блестящи като звезди. Долавяше се обаче и огромното неспокойствие в претъпканата зала — едно безкрайно шумолене, сякаш наоколо пълзеше пълчище змии.

Сред публиката настана оживление и Даяна вдигна поглед. От тавана на сцената се спусна екран и се освети от прожектор, прикрит в задната част от залата. Избухнаха ръкопляскания. Колкото и да извиваше глава, Даяна не можеше да вижда добре започналия филм на групата. И се обърна. Мястото под авансцената, което в други случаи се изпълваше с оркестранти, сега бе заето от получилите пропуски фотографи. Те се мотаеха напред-назад като гладни котараци, очаквайки появата на състава със същото нетърпение, каквото проявяваше и публиката.

Даяна вече почти предвкусваше възбудата. Чувстваше се като литнало нависоко хвърчило. Кожата й беше настръхнала, мускулите й подскачаха от приятен копнеж да се отпуснат. Докога ще се протака жадуваният момент, питаше се тя.

Най-сетне усети раздвижване край себе си. Озвучителите бяха приключили с последните проверки на сценичната апаратура и заеха местата си. Тон операторът беше готов и сложи слушалките на главата си. Отиде до един малък квадратен микрофон, който се издигаше над него и даде някакви напътствия. После провери светещия пулт пред себе си.

Силуетите по сцената, които се движеха като призраци на фона на светещите червени точици, възбудиха залата още преди да свърши краткият филм. Екранът се вдигна обратно. Шумът нарасна като балон, надут до краен предел и тъй силно завибрира, сякаш цялата зала се тресеше в основите си. Сърцето на Даяна силно заби, в гърлото й заседна буца. Енергия, всичко това е енергия, помисли си тя. Върховете на пръстите й бяха изтръпнали, като че ли ток бе минал през тях.