Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Обърна се и видя, че Силка я наблюдава. Беше застанал навътре в стаята, където слънчевата светлина осветяваше само върховете на лъснатите му черни обувки. От там нагоре тялото му оставаше в сянка. Даяна си спомни за един футболист, който я бе удивлявал с ръста и фигурата си, дори когато беше без защитните си подложки. Той като че ли бе приучен да смъква рамото си и да смайва хората. Сега Силка я удиви по същия начин.

— Искам да изляза за малко — рече тя.

Силка кимна.

— Крис ви е осигурил кола. Ще бъде на ваше разположение по всяко време.

С две от огромните си крачки той прекоси стаята.

— Но преди това трябва да ви приготвя пропуска за довечера.

Докато го наблюдаваше как наглася полароида и останалите съоръжения, за да й направи цветна снимка за пластмасовата карта с инфрачервена маркировка, която тя трябваше да носи закачена на гърдите си през цялото време, докато беше с групата, Даяна го попита:

— Как попадна Тай при тях?

Силка сви устни и отвърна:

— Случайно ги засякла едно лято в Кап д’Антиб. Приближила се до Джон, както била по монокини и легнала до него. А той не устояваше на подобни неща.

— Добре, а след смъртта на Джон?

— Моля, не мърдайте за момент.

Светкавицата угасна и апаратът зажужа, изкарвайки промитата снимка. Силка го остави настрана и продължи:

— А, да, след смъртта на Джон тя се премести при Найджъл, но не беше това, което искаше — Силка вдигна поглед към Даяна. — От момента, в който се залепи за групата, желанието й беше да го прави с Джон и Крис едновременно. Само че — заклати глава той — не беше познала. Двамата бяха прекалено близки приятели, за да делят жена… бяха едва ли не братя по душа и от тоя род.

— Ами Найджъл? Той какво? Нали и тримата са отишли заедно в Лондон? Не са ли били като едно цяло?

— И да, и не. Разбира се, бяха много близки, но по отношение на музиката Найджъл имаше големи резерви спрямо приятелството между Крис и Джон. Заедно те правеха великолепна музика. Може ли да го обясни човек? Не може. А Найджъл трябваше да опита. Дойде веднъж при мен и ми казва: „Те заговорничат зад гърба ми, Силко, уверявам те. Искат да ме чупят от групата.“ Понечих да го убедя, че това не е вярно, но той искаше да чува само себе си или някой, който да повтаря като ехо онова, което си с наумил.

Силка отново заклати глава.

— В ония дни Найджъл беше много вироглав. По два-три пъти в седмицата ми се е налагало да го измъквам от дома на някоя негова обожателка, когато мъжът или приятелят й го сварваха по бели гащи — Силка най-изненадващо се разсмя. — А на копелето изобщо не му пукаше. Беше ненаситен по отношение на жените. Хайде, те се държаха по своя си начин, докато при Найджъл беше различно, като че хлътваше по-дълбоко — той сви огромните си рамене, — патологично е може би точната дума. И аз не знам. Във всеки случай не ме оставяше да си отдъхна — очите му потъмняха. — После Джон умря — въздъхна и подаде на Даяна пластмасовата карта. — Готова е.

Снимката не беше лоша. Даяна закачи картата на роклята си.

— И тогава настъпи промяната в състава. Ако трябва да съдя по това, което ми казаха, нали? Джон е бил в дъното на всички скандални публикации за състава в началото — Силка започна да прибира снимачната си техника. — Всеки знаеше това, което ние искахме да знае. Повечето време Джон беше прекалено дрогиран, за да мисли за нещо. Тай му шепнеше идеи в ухото. Не знам… никой всъщност не разбра доколко те бяха негови и доколко на Тай. Струва ми се, че дори самата тя не знае със сигурност, защото с годините нещата се размиха. Винаги става тъй с първите хрумвания, не мислите ли? В смисъл, дори когато се събудиш някоя сутрин и си помислиш: Каква велика идея!, това всъщност е синтез на всичко, което си чул, видял, почувствал, осмислил и накрая ти е оказало въздействие.

Даяна се запита дали човек, който говори, чувства, мисли по този начин, се задоволява с работата си на бодигард на най-известната рок група в света.

Докато музикантите даваха интервю за „Ролинг Стоун“, Даяна излезе да се разходи с наетата за нея лимузина.

Завиха наляво по Хайд, прехвърлиха Рашън Хил и се спуснаха към онази част на града, която се виждаше от прозореца на Даяна. До тях боботеше лифтът. До слуха й долетя приглушения звън на предупредителната камбанка, но докато натисне копчето, за да отвори прозореца на колата, кабината се изгуби някъде из висините по посока на Жирардели Скуеър. Там тя щеше да стовари пътниците си, да завърти до началната спирка и отново да застърже нагоре над стръмния склон към Юниън Скуеър.