Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Знаеш какво трябва да направиш.

Това не беше въпрос.

— Да, наясно съм.

— Слава богу, че си актриса.

Усети го как иска да се засмее и тя се усмихна, за да го увери, че всичко е наред. След малко й каза:

— Искам да съм сигурен, че разбираш опасността, на която се подлагаш.

— Боби — с тих глас го прекъсна тя, — достатъчно подробно обсъдихме нещата. Не мога да продължа да живея със скръстени ръце при положение, че мога да направя това, което зависи от мен. И ще го направя.

— Но Крис ти е приятел.

— Крис не е страшен.

— Надявам се да си убедена в това.

— Убедена съм.

Беше се приближил до нея. В къщата беше толкова тихо, че се чуваше дори дишането им. След малко Даяна добави:

— Крис никога не би убил Маги. Той я обичаше.

— Любовта има различни определения… различни граници в зависимост от отделния човек.

Даяна отново долови нещо повече зад думите му.

— Мисля, че той щеше да се радва на бебето.

— Мислиш, но не знаеш.

— Никой, освен Крис и Маги не може да знае — тя замълча за момент. — А ти мислиш ли, че Крис я е убил?

Дълго време той не продума. Накрая сложи ръка на рамото й с думите:

— Нищо не може да се каже, докато не са налице всички факти, нали?

Даяна извърна глава и затърси очите му, ала те продължаваха да бъдат в сянка, все тъй непроницаеми.

„Хартбийтс“ се бяха събрали отново. Боунстийл й го каза още в началото на разговора им, но Даяна, разбира се, не му повярва. Нали беше свидетел на схватката между Крис и Бено в Лас Палмас. Разривът изглеждаше неизличим. За да се увери, тя се обади от дома на Боунстийл на Ванета в офиса на „Хартбийтс“. Секретарката потвърди, че те денонощно записвали в студиото, за да довършат новия сингъл и започнатия албум.

— Но в момента не са в Лас Палмас — беше добавила тя с типичния си акцент, смесица от негърски и лондонски говор. — Току-що ги търсих там. Предполагам, че са се върнали у Найджъл.

Даяна пое по Мълхоланд, за да излезе на магистралата за Сан Диего. Боунстийл я бе закарал обратно на снимачната площадка в Бърбанк. Настояваше тя да тръгне със своята кола.

Найджъл и Тай живееха в Мандевил Каниън. Това се падаше от другата страна на Бел Еър, западно от Бенедикт Каниън. Тази част бе по-усамотена и затова, според някои, по-привлекателна.

Мандевил Каниън представляваше гъста гориста местност с къщи на голямо разстояние една от друга. По архитектура се доближаваха повече до стила на Източното крайбрежие, отколкото до този на зоните край Лос Анджелис. Тук живееха ездачи, които отглеждаха конете си и ги яздеха с бричове и къси червени жакети покрай вездесъщите ограждения от бели колове. Според Даяна, Найджъл вероятно е бил безкрайно щастлив да се премести да живее тук, сред хора, които имаха вяла представа от рок музика и нямаше да отправят закани към Линда Ронстад или Джеймс Тейлър. В техните среди Найджъл беше очарователен плебей, което за него беше добре дошло. Двамата с Тай обичаха да се усамотяват, когато си бяха у дома.

Отпред къщата им по нищо не се отличаваше от съседната, отстояща на голямо разстояние от нея. Даяна свърна по широката алея, посипана с натрошен мрамор и имаше достатъчно време да огледа постройката, докато се приближаваше към нея.

Тя беше бяла, двуетажна, в колониален стил, с колони, които — познавайки декорите на Холивуд — бяха най-безогледно изкопирани от Тара. Корнизът беше тъмнозелен, стълбите — тухлени. Даяна обаче знаеше, че фасадата на къщата няма нищо общо с вътрешната обстановка. Найджъл беше променил интериора из основи. Вътре къщата беше необикновена в буквалния смисъл. Даяна си спомни библиотеката на долния етаж. Тя представляваше точно копие на стар лондонски мъжки клуб от началото на века; с кожените кресла с облегалка за главата, със старинните мраморни камини и медните пепелници. Стаята беше опасана с решетъчни дървени полици, които, обратно на предназначението им, бяха отрупани с аудио и видеокасети. И ако човек се вгледаше в камините, щеше да види, че вместо огън в тях светеше телевизионен монитор, включен към видеозаписваща уредба.

В къщата имаше и други чудеса — банята например. Освен че беше просторна колкото гостна, в нея, наред с другото обзавеждане, имаше хладилник, видеомонитор и двойно легло. В задната част на къщата се намираха малко звукоизолирано студио и огромен басейн с водопад, който изтичаше към напълно отделено, саморъчно направено езеро.

Даяна спря пред къщата и слезе от колата. На вратата я чакаше Силка. С една команда на бодигарда лаят на доберманите замлъкна.