Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Тишината обля и нея.

— Тя свири прекрасно, Боби.

По лицето му се стичаха сълзи и мъката му я трогна. Даяна се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

— Съчувствам ти — прошепна тя, съзнавайки, че тези думи са безсмислени в случая, просто звуци, предназначени да укротят едно разтуптяно сърце.

— Това беше глупост — отдръпна се той от нея, — чиста глупост от моя страна. Не биваше да я пускам — имаше предвид музиката.

— Напротив, беше ми много приятно — рече Даяна. — Такива изпълнения трябва да се слушат.

— Карин не го разбира — говореше толкова тихо, че Даяна трябваше да се приближи до него, за да го чува. — Според нея Сара трябвало да ходи на ски и кънки. Това щяло да я закали.

— Каквото и да прави човек, дисциплината го закалява умствено.

Тъмносините му очи я погледнаха и премигнаха. Даяна отново изпита чувството, че той я гледа така, сякаш я вижда за пръв път.

— Знаеш ли — каза той, — съвсем не си такава, за каквато те мислех.

— Да, не съм покварена — усмихна се Даяна.

— Точно така — засмя се и той, — не си покварена.

После се обърна и се замисли, сякаш се мъчеше да си спомни нещо важно.

— Още не съм ти казал причината… другата причина, поради която се ожених за Карин.

Прекоси стаята и спря в единия ъгъл пред изрядно подредено и лъскаво бюро, засенчено от листата на едно от саксийните цветя, отвори долното ляво чекмедже и извади оттам дебел свитък. Още преди да й го подаде, Даяна знаеше какво съдържат белите листове хартия.

Тя започна да чете, а Боунстийл отиде в кухнята и приготви апетитно ухаещи спагети със сос и салата от аругула с домати и тънки резени лук. Когато я покани на масата, отвори бутилка бяло вино, наля по чаша и за двамата, но от яденето сервира само на нея.

— Ръкописът е много добър, Боби. В него има нещо — и това именно бе поразило Даяна — много сходно с начина, по който свири Сара. Има страст.

— А Карин беше печелившият ми билет — каза Боунстийл. — Обичах я, а беше и богата. Какво съвършено съчетание, рекох си. Ще разполагам с достатъчно време да пиша. Само че писането не е като чиновническата работа от девет до пет всеки ден — той напълни още веднъж чашите с вино. — Който не е писател, не може да го разбере и Карин, която не разбираше от нищо друго, освен от работата си, изобщо не ми влезе в положението. Непрекъснато се чудеше защо не мога да съчетая работното си време с нейното. Както и почивните дни. Трябвало да са ми свободни за нейните обществени ангажименти.

Даяна отмести чинията си.

— С други думи, бил си като в златна клетка. И все пак… да станеш ченге… Какво те накара?

Той сви рамене.

— В моя род има поколения военнослужещи. Изборът ми беше напълно естествен — като че ли нещо в очите му изчезна. — Работата ме увлече.

— Да разследваш убийства?

— Да търся отговорност от виновните — той силно удари с длан по масата. — Законът трябва да се спазва. Онези, които го потъпкват, трябва да си получат заслуженото. Как тъй ще кръстосва някой тоя град или кой да е град и ще върши престъпление, сякаш него законът не го лови. Такива хора нямат никаква почит, никакво уважение към човешкия живот. Това са безсърдечни типове и безразличието им към собственото им насилие е най-голямата злина.

Даяна се изненада от промяната в гласа му — сънливият тон беше изчезнал и той говореше като пламенен проповедник. Известно време двамата не проговориха. Боунстийл отмести поглед от Даяна, явно смутен от внезапния си изблик. След малко се покашля леко.

— В дома на Крис намерихме голямо количество различни наркотици — забеляза изражението в очите й и продължи: — Ако ме питаш, изобщо не ми дреме, че имало наркотици. Друго не можеш и да очакваш от тоя род музиканти. Някои от тях дори се издържат от тази стока — той отпи глътка вино. — Не можеш да си представиш колко много се мъчи тялото, преди да се вдърви.

— Маги не беше стигнала дотам — каза Даяна. — Да, понякога смъркаше малко кокаин — една благородна лъжа вече не би й навредила, мина и през ума. — Но да е взимала хероин… — поклати глава тя — щях да знам.

Боунстийл се бе замислил и почукваше с неупотребяваната вилица празната чаша пред себе си, предизвиквайки непрекъснат звън.

— Казваш, че не е посягала към хероина?

— Да — Даяна забеляза нещо особено в погледа му. — Какво те кара да се съмняваш?

— Медицинската експертиза — очите му се заковаха в Даяна. — Маги е починала мъчително. Преди всичко е била натъпкана с хероин.