Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Била натъпкана? — повтори тя думите му като ехо. — Искаш да кажеш, че не тя се е натъпкала?

— Да, точно така.

— Ох, олекна ми, от една страна. Но казваш, че сте намерили хероин в къщата?

— Да — кимна той. — Изследваха го в лабораторията. Първокачествена стока.

Даяна отново долови някакъв намек в думите му.

— И какво друго показа експертизата?

Боунстийл въздъхна.

— Че наркотикът, вкаран в тялото на Маги Макдонъл, е бил смесен със стрихнин.

— Смъртоносна инжекция — каза Даяна, преди да помисли.

— А, тъй значи — заклати глава Боунстийл, — четем долнопробна литература.

Даяна се почувства донякъде облекчена от погрешното му предположение. Той продължи:

— В друг случай щеше да имаш право. Но при Маги смесицата, която са и вкарали, е била малко по-коварна от обикновената смъртоносна инжекция. В смисъл, стрихнинът не е бил достатъчен, за да издъхне веднага. Доста време й е отнело… и то съвсем не приятно — сложи ръка върху нейната. — Ужасно е, но е така.

Тези негови думи също не означаваха нещо повече от нейните, с които преди малко бе изразила съчувствието си към него.

— Велики боже! — въздъхна Даяна. — Вече нищо не разбирам.

Той продължаваше да държи ръката й.

— Някой й е инжектирал наркотика, после е била изнасилена и бита безмилостно.

— Изнасилена? — Даяна почувства как кръвта й се смразява. — Как?

— Е, не смятам за нужно…

— Но аз смятам! — невъздържано го прекъсна тя; очите й изпускаха искри. — Искам да узная всичко още сега.

Боунстийл я изгледа мълчаливо, после кимна примирен.

— Казано кратко и ясно, медицинската експертиза установи следи от сперма и кръв във влагалището и ануса й.

— О, боже! — разтрепери се Даяна.

Той стисна ръката й, сякаш искаше да й влее от собствената си сила. Не продумваше. От украсената със злато стъклена обвивка на старинния френски часовник върху палисандровия скрин се разнесоха звънливи удари. Когато стихнаха, Боунстийл тихо добави:

— Има още нещо.

— Още? Още? — очите й бяха изцъклени, гласът й — сипкав. — Какво още може да има?

— Според статистиката над деветдесет процента от разкритите убийства са извършени от много близки хора на жертвите — от член на семейството, близък приятел или съсед. Някой с определен личен мотив.

— Не мога да проумея защо някой е поискал смъртта й.

Боунстийл стисна за миг очи. Пръстите му отново се впиха в ръката й и когато пак повдигна клепки, всичката кръв от лицето му се бе оттекла.

— Казах ти, че има още нещо — прошепна той. — Знаеш ли, че приятелката ти е била бременна в третия месец?

Дълго време Даяна продължи да го гледа, без да го вижда. Това, което виждаше, бяха късове плът, кости и одрана кожа, под която висеше… Най-сетне устните й се раздвижиха и Боунстийл с мъка успя да чуе шепота й:

— Боже мой, Маги, в какво си била забъркана?

— Убедена ли си, че искаш да доведеш нещата докрай?

Очите му бяха скрити в сянка и през ума й мина мисълта, че без да вижда израза им, не може да го разбере какво чувства. После пък си спомни колко беше спокойно, когато той прикриваше чувствата си. И все пак се разплака, когато слушаше дъщеря си да изпълнява Моцартова музика от касета, записана на хиляди километри оттук.

Тя наблюдаваше седналия в полумрака Боунстийл. Отначало, когато обясни какво иска от нея, не беше сигурна, че ще може да го направи. После това, което й разказа за Маги, я потресе. Сега вече не изпитваше никакви колебания.

— Искам да разбера кой е убил Маги не по-малко от теб.

Гласът й прозвуча твърдо дори за собствените й уши. От ума й не излизаше мисълта за бебето, още неоформено и толкова невинно. Познаваше добре Маги. Тя никога нямаше да абортира. Това можеше да се обясни отчасти с възпитанието й, отчасти с начина, по който гледаше на живота. Маги никога нямаше да отнеме съзнателно нечий живот. Да, бебето щеше да е живо, ако Маги не беше… Горещи сълзи изпълниха очите й, тя извърна глава от него и с неумолима твърдост стисна клепки. Не се ли издаде, че всичко в нея крещи? И как да не крещи, когато нероденото бебе непрекъснато се явяваше в съзнанието й, обвито в блестяща паяжина. Божичко, как й се искаше справедливостта да възтържествува. Беше й трудно да отгатне как точно се чувства Боунстийл в този момент. Как го каза одеве? Безразличието към собственото им насилие. Огромното незачитане на човешкия живот я отвръщаваше и тя беше сигурна, че никога няма да бъде истински удовлетворена, докато случаят не се изясни напълно. Сега разбра също защо Боунстийл разкри пред нея личния си живот — той вече не беше само едно обикновено ченге.