Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Бейба — обади се по едно време Даяна, — как тъй не си ме вкарал още в леглото си? Не те ли привличам сексуално?

Той обърна към нея големите си тъмни очи.

— О, и още как, момиче! Ама нали съм ти казал, една не ме задоволява. Искам да притежавам всички жени — той навлажни устни. — Мислил съм за теб и мен, ама ще се получи като с другите — и извърна поглед. — А между нас нещата стоят съвсем различно.

— Но ти знаеш, че не съм като другите, не съм като ония, дето се влачат тук час по час…

Даяна отново потърси погледа му. Светлината падаше меко върху лицето му и запълваше дълбоките бръчки, тези ярки отпечатъци на живота, на един друг свят, който тя все още не можеше да разбере напълно.

— А не си ли си задавал въпроса какво мисля аз?

— Както беше казал Марти, много си млада да мислиш за тия неща.

— Знаеш, че не е така.

— Признавам, че не знам какво да мисля за теб. Защо продължаваш да идваш тук? В страната на отхвърлените от обществото.

— Защото и аз съм такава, като всички вас.

Бейба поклати глава.

— Явно са те обзели налудничави идеи. Само с това ли ти е пълна главата? Няма ли нещо друго тук, което да те интересува?

— Ти си тук. Ти ме интересуваш.

— Ха! На теб просто ти харесва да се моташ из тази по-отдалечена част на града — Бейба се засмя и отново извърна поглед от нея. — Май ще е най-добре да престанеш да идваш, момиче.

Даяна бавно заклати глава.

— Няма да се отървеш тъй лесно от мен — тя се премести и се настани до него. — Какво ти става? Мислех, че отдавна сме сложили точка по тоя въпрос.

Бейба скръсти ръце на гърдите си.

— Работата е там, че ти ме караш да се чувствам виновен. Идваш тук, виждаш какво става — поклати глава. — Мястото ти не е тук. Мястото ти е в Кингсбридж и само там. Тук има прекалено много поквара за такива като теб. Караш ме да се чувствам грешник.

Тя провря ръка под неговите.

— Но не си такъв и го знаеш.

— Хич не съм — мрачно отвърна той. — Аз съм един прокълнат принц.

Даяна се извъртя, обгърна с длани брадатото му лице и преди той да успее да се отдръпне, притисна устни до неговите. Това беше дълга, много дълга целувка и когато тя отвори устни и езикът й се провря между неговите, той отвърна със същото.

Усети ръцете му да се плъзгат по гърба й и да се сключват в прегръдка, толкова гальовна, че очите й се навлажниха.

— Ето, това е — промълви тя, като отдръпна леко глава назад. — И за какво трябваше да си губим времето в излишни спорове?

— Но ти плачеш — безкрайно удивление прозвуча в гласа му.

— О, Бейба, аз те обичам — тя погали лицето му. — Не се притеснявай за нищо, моля те. Нека да се радваме един на друг и да не мислим за лоши неща.

Той нежно я целуна. Даяна очакваше такава нежност, защото през цялото време знаеше, че тя е скрита дълбоко в него. Започна да го съблича — искаше час по-скоро да се притисне в голата му плът.

Тялото му беше изключително гладко, без нито едно косъмче. Не можеше да спре ръцете си да криволичат из равнините и падините на черната му плът. Не можеше да укроти и треперещото си тяло. Чувстваше как нагонът напира отвътре и обсебва всички части от тялото й. В същото време съзнанието й надаваше обезумели викове, целият й организъм правеше опити да се защити. Удоволствието я пронизваше като силещи се една след друга мълнии, които проглушаваха ушите й, пръстите й трепереха като на старица.

Бейба изглежда виждаше всичко това или по-вероятно чувстваше как дуелиращите се сили в нея я разкъсват. Във всеки случай той я пренесе в леглото и бавно започна да я съблича, дарявайки с целувка всяка току-що разголена част от тялото й. Усети я как потръпна, когато устните му се затвориха около зърното на гърдата й. И започна да гали с език ту едното, ту другото зърно. Те щръкнаха твърди и потръпващи. Тогава той продължи да ги стиска леко с пръсти, а устните му се спуснаха надолу и се заровиха под гърдите й. Даяна изви нагоре тялото си и нададе лек вик.

Когато я съблече напълно, той се изхлузи надолу и застана на колене до леглото. Вдигна краката й върху раменете си и главата му потъна между разтворените й бедра. Те вече бяха навлажнени. Той едва сподави изненадата си и започна да разтваря бърните й, търсейки чувствителната им сърцевина.

— Какво… какво правиш?

Тя едва си пое дъх и устните му отново я притиснаха, езикът му започна да се плъзга нагоре-надолу. Удоволствието, което я изпълни, беше толкова огромно, толкова неочаквано, че краката й заподскачаха върху раменете му и тя започна да се отърква с кръгови движения във влудяващия нашественик, превзел тайното й сърце.