Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Даяна погледна крадешком тъмния му профил — в ъгълчето на окото му проблясваше сълза. Тя притисна устни във врата му, ала не му каза какво е зърнала.

Даяна се събуди посред нощ със замаяна глава. Веднага плъзна ръка към леглото на Рубънс, но то беше празно. Защо ли го нямаше? Дали Мария не й каза, че ще закъснее? Не си спомняше.

Усети неприятен вкус в устата си. Опита да го преглътне и си рече: „Пак ще се появи, все едно.“ Изби я пот и изведнъж изпита чувството, че пропада — през леглото, през пода, чак вдън земя, право в центъра й.

Загледа се в тавана. Стори й се на хиляди километра от нея. Виеше й се свят, виеше се толкова бързо, че главата я заболя. Стисна силно очи, ала световъртежът стана още по-осезаем. Отново отвори очи. Какво ли я бе събудило? Заслуша се в ударите на сърцето си, чу лекото свистене на неспокойното си дишане. Тишината някак странно и неестествено усилваше този звук и това я принуди да учести дишането си до задъхване.

Запита се да не би звукът от собственото й дишане да я беше събудил. Ала нещо дълбоко в нея й подсказваше, че каквото и да е било, то не е идвало от нея.

Страх пропълзя от стомаха към гърлото й и заседна там като камък. Тя се опита да го пропъди и в същия момент чу отново звука. Застина неподвижно и напрегна слух, за да го разпознае. Пак го долови и затаи дъх. Тънка гъделичкаща струйка пот залъкатуши надолу по слепоочието й. Звукът идваше някъде от къщата.

Не един, а много звуци почнаха да се приближават все по-близо, тайнствени и тихи. Най-сетне Даяна разбра, че в къщата има някой. Тя се вкопчи в завивките, ала повече от това не можеше да помръдне. Неприятният вкус в устата и стана още по-тежък. Гадеше й се. Стори й се, че чува далечен говор на чужд език. Испански. Да, беше испански. Мислите забушуваха в съзнанието, все още наполовина задръстено от съня, в който й се явиха Бейба и Ню Йорк. Част от нея продължаваше да е на повече от три хиляди мили оттук.

Тя отново е малко момиче, безпомощно и плашливо, в един свят на мрачни сенки и зли намерения. С всяко поемане на глътка въздух някой се доближаваше все по-близо до нея. Тя лежеше просната на леглото като морска звезда. Опита да повдигне глава или поне очи, за да види кой или какво ще се появи на отворената врата на банята.

Силно изщракване почти спря дъха й. Цялата трепереше и обляна в пот, си представи как ще проблесне сребристо смъртоносно острие. Този път страхът отекна в нея като меден гонг, известяващ тревога, а звуковите му вибрации се разпръснаха навън подобно на гонещи се вълни.

Смърт витаеше във въздуха, осезаема като пердето, което се вееше точно над главата й. Спускаше се коварно бавно с намерението да я задуши. Даяна повдигна гърди, за да си поеме дъх. Сянка падна върху леглото, върху тялото й — огромна, черна, зловеща. Даяна извика, макар от устата й да не излезе никакъв звук. В съзнанието й се въртеше циклон от видения — смърт и разруха, послания, издълбани в плътта на тялото й, гадни изнасилвания, огромни бодливи пръти, които я налагат, докато натрошените кости изскочат през разкъсаната й плът. Кръв шуртеше навсякъде, сухожилията й пищяха от болка. Тя беше напълно безпомощна.

Даяна изви тяло и нададе писък.

— Какво, по дяволите…

И се задави. Изглежда не можа да си поеме повторно дъх, след като извика. Почувства как две силни ръце я обгръщат, лъхна я топлината на тяло, което се притисна в нейното. Мъжка миризма и някак позната. Тя отвори очи и понечи да се отдръпне. Но той я държеше. Това още повече я изплаши. Лицето й беше заровено в извивката на врата му. Отметна глава назад и оголи зъби. Затвори уста и пак я отвори. Не съзнаваше, че ръмжи в съпротивлението си. Беше обезумяла в желанието да се отскубне от прегръдките на смъртта, ала не можеше да я надвие.

Тогава изтласка глава напред, отвори уста и започна да хапе. В същия миг чу гласа му:

— Даяна? Даяна, няма нищо.

Ала тя не спираше да хапе, хаосът в съзнанието й не стихваше, тя все още мислеше, че е била будна през цялото време. Усети в устата си вкус на солена пот, чу шум от съдиране на плат и неговия вик, изпълнен с изненада и болка. Но той не можеше да се сравни с болката, която изпитваше тя.

— Даяна… Даяна…

Разпозна, нежността на прегръдката; разбра, че това не е смъртта, дошла за нея. Всичко е било плод на въображението й; то й е поднесло тази ужасна, зловеща изненада — призрак, появил се в среднощен час.

— Рубънс — промълви тя, — помогни ми, Рубънс.

И се свлече в скута му, трепереща, разплакана от терзание и облекчение.