Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Удоволствието не стихваше; всичко в съзнанието й излетя, подобно на ято гълъби, разпръснато от силен вятър. Имаше чувството, че ядрото на организма й се бе размекнало и нито един орган не функционира. Изпитваше единственото желание това чувство никога да не свършва. Усещаше мускулите от вътрешната страна на бедрата си изпъкнали навън, после леките им спазми в неволно съзвучие с ударите на сърцето й. Сякаш тя беше върхът, беше част от тази музика и сега вече знаеше какъв ще е краят на това усещане, защото самата тя е музиката — собствената й музика, която единствено тя чуваше, чувстваше, вкусваше и помирисваше.

Разбра, че ще свърши по вкуса в устата си и по плътта, впита в трепкащата вътрешност на бедрата й; и когато почувства пръстите му върху болезнено набъбналите си зърна в мига, в който тя щеше, тя щеше да…

Нададе вик и почти се сгърчи, без да усеща подскоците на бедрата си, а само огнената диря, която езикът и устните му оставяха върху пламтящата й плът.

Потънала в пот, с подкосени крака, Даяна прошепна:

— Бейба, ела при мен.

И почувства мускулестото му парещо тяло върху, себе си, почувства, и то в разгара на продължението, как трепна от уплаха при вида на огромния му размер. После усети как се издигна във въздуха и се озова седнала върху него, сякаш яхнала жребец.

Наведе се и обсипа с целувки гърдите, зърната му, ръцете й обгърнаха тялото му в прегръдка. Тогава той я повдигна и най-сетне тя го усети между мокрите си бедра, твърд като камък. Ахна от чувството, че е прекалено голям, за да го приеме, ала той хлътна в нея с такава лекота, че тя просто затвори очи и изпусна дълбока въздишка.

Повече от час продължиха да лежат отпуснати, бавно да отъркват тела един в друг и да простенват. От време на време застиваха неподвижни, сякаш прекалено дълго бяха чакали този миг, за да се наситят тъй бързо един на друг; за предпочитане беше болезнената страст пред мисълта да спрат дотук.

В един момент обаче възбудата стана толкова неудържима, че двамата в безмълвно съгласие дадоха воля на чувствата си.

Даяна плъзна ръце надолу по изпотения гръб на Бейба и ги спря върху стегнатите му задни половинки, почувства го как набъбва в нея и това, наред с ритмичните му тласъци, й беше достатъчно, за да се прекатури върху него.

Но все още не беше напълно доволна. Искаше да проучи с устни всяка част от тялото му и все не можеше да му се насити. Не отдели устата си от него и когато усети първите му горещи резки експлозии. Това възпламени бедрата й и те се затъркаха в завивките, докато дойде и нейното облекчение.

Обаче и тогава не го пусна от прегръдките си; езикът й продължи да пробягва по тялото му. След малко Бейба нежно я отдели от себе си и прошепна:

— Стига, стига засега.

Даяна се сгуши в обятията му; чуваше как бие сърцето му, вдъхваше и неговата, и своята миризма.

— Само че вече е време да си тръгваш — заговори той тихо. — Трябва да вървя да купувам стока.

Тя отвори уста и веднага я затвори. Искаше да остане и да прекара нощта при него, ала знаеше от предишни разговори, че когато щеше да отива за стока, оставането й тук беше невъзможно. „Много е опасно“, беше й казал веднъж и когато тя го попита защо, той само я погледна.

— Вчера, докато ти беше в Кингсбридж, тук дойде онова копеле Смайлър — продължи Бейба, милвайки рамото й. — Предупредих го това да не се повтаря занапред. Работата си е работа и личният ми живот няма нищо общо с нея. Той се оправда, че искал просто да види жилището ми, за пръв път идвал и к’во толкова.

На Даяна често й бе минавало през ума да го помоли да остави тази работа, но после решаваше, че е по-добре да не споменава нищо. Тя беше хлябът му. Беше си я избрал и той си знаеше. Тя не можеше нито да го откаже от нея, нито да го напусне.

— Искам да те питам нещо, момиче…

Даяна още повече се сгуши в топлата му прегръдка и сънено попита:

— Какво?

— Наистина ли за теб това няма значение?

— Кое?

— Това, че съм негър.

Тя сложи длан върху гърдите му и я разпери като морска звезда. Усети под нея пулса и равномерното му дишане. И сега Бейба изглеждаше огромен и силен.

— Тук — все тъй шепнешком отвърна тя — ти си това, което искам. Мъж — и целуна гладката кожа над сърцето му.

Той замълча, загледан в разкривеното петно от бледа светлина, която се процеждаше през щорите. То премигваше на тавана при минаването на всяка кола или камион.

От време на време от улицата долитаха кратки шумове — пронизителен звук на клаксон, приглушено свистене на автомобил, кучешки лай, изблик на смях, испанска реч. И котка измяука някъде.