Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Хедър отвори очи, сълзите й закапаха в скута на Джеймс.

— Обещавам.

От полуотворените устни на Джеймс излезе дълга, шумна въздишка. Той отново се отпусна назад и затвори за миг очи.

— Добре — прошепна, — много добре — пръстите му се впиха в ръката на Хедър. — Сега слушай внимателно…

— Да ти донеса нещо за ядене. Направих супа. Ти трябва да…

— Това не е важно в момента!

Очите му святкаха, гласът му, макар и слаб, беше достатъчно заплашителен, за да я възпре. Хедър се огледа наоколо. Зад гърба им Маккинън и Дейвидсън седяха на дивана. Китките им отново бяха вързани. Рене Луш седеше до камината и наблюдаваше с каменно лице своя аташе, който разговаряше въодушевено с Ръд, Той се опитваше да заговори държавния секретар, но Томас седеше на един стол, заровил чело в коленете си.

— Трябва да разбереш някои неща, Хедър — каза Джеймс. — Не бива да пренебрегваш тия мръсници и не бива да вярваш на нито една тяхна дума. Ако Ел-Калаам ти каже, че навън е ден, знай, че е нощ. Ако ти каже, че всичко ще бъде наред, приготви се за куршум в главата. Той може да ти каже всичко, стига да му върши работа. Хора като него знаят само едно — да убиват или да бъдат убивани.

В другия край на стаята Емульор се изправи и отиде да говори с английския парламентарист. Джеймс отново погледна Хедър.

— Ще трябва да го убиеш, за да се спасиш.

— Но, Джейми…

— Нямаш друг избор, Хедър! — лицето му беше много близо до нейното. Тя видя сълзи да проблясват в ъгълчетата на очите му. — Не разбираш ли? Ел-Калаам е грешен. Трябва да набереш смелост. Трябва да направиш това, което ти подсказва сърцето.

— Джейми, аз няма да знам как да…

— Неговото надмощие идва от абсолютното владеене на обстановката. Наруши ли се това веднъж, силата му рухва.

В този момент в стаята влязоха Ел-Калаам и Феси. Последният отиде до външната врата и леко я открехна. Подсвирна тихо. След миг отвън на вратата се появи един от въоръжената група. Феси му прошепна нещо, после се върна при Ел-Калаам.

— Всичко е наред — докладва той. — Предадох къде да го оставят.

Ел-Калаам кимна, хвърляйки угарката от пурата си в студената камина. Двама от хората му отидоха да вдигнат трупа на Бок. Феси им отвори вратата, колкото да минат през нея.

— Хасам ще ви заведе — каза той.

Малагес доведе Рейчъл обратно в гостната. Лицето й беше бяло, устните плътно стиснати. Изобщо не поглеждаше към Ел-Калаам.

— Настани я там — нареди брадатият на Малагес, сочейки към коленичилата Хедър. — Призлява ми от нея. Остави жените да се оправят сами.

Малагес бутна напред Рейчъл и тя политна към Хедър. Опита да се задържи права, ала се препъна и падна с разперени ръце. Главата й се удари в пода.

— Оох! — изстена тя.

— Рейчъл! — извика Хедър и в същия миг чу до себе си къс, сподавен стон. Обърна се: Джеймс едва си поемаше дъх, лицето му беше пепеляво, устните му — сини. От отворената му уста излизаше бълбукащ звук.

— Джейми! — проплака тя, обгърна го с ръце и го залюля леко в прегръдките си. — Джейми, дръж се! — обърна глава към Ел-Калаам. — Направи нещо! — закрещя. — Не виждаш ли, че умира!

Ел-Калаам не помръдна от мястото си, наблюдаваше мълчалив сцената — разтрепераната Хедър и Джеймс, който се сгърчи в силна конвулсия, въздъхна и се отпусна безжизнен.

— Моите съболезнования — проехтя най-сетне гласът на брадатия в тишината. — Той беше войник, професионалист. Двамата намерихме общ език.

Хедър продължаваше да държи Джеймс в прегръдките си, без да отмества поглед от него. После затвори очи, притисна главата му към гърдите си и го целуна по бузите, клепките, устните.

— Нужна ми е помощта ви.

— Е, това вече е нещо — рече Даяна.

Боунстийл се загледа в колибрито, което кръжеше над синята, издължена като тромпет камбанка на джакарандата, извисила клони край сляпата тухлена стена. Стори й се по-различен от друг път. Забеляза го още щом се появи на снимачната площадка — те тъкмо бяха приключили със снимките за деня. Не го очакваше и затова се изненада, ала веднага усети напрежението, което се излъчваше от него и това събуди любопитството й.

Той седеше неподвижен и както винаги говореше, без да прави никакви жестове — нещо, което придаваше особена тежест на думите му.

— Положението — каза той — се промени значително, откакто разговаряхме последния път.

Съдейки по начина, по който изрече „значително“, Даяна беше сигурна, че искаше да употреби друга дума, но нещо като че ли го смути. Тя наблюдаваше внимателно лицето му и забеляза нови бръчици в ъгълчетата на тънките устни и между тъмносивите очи. Стори й се, че едва се сдържа да не забарабани с пръсти по масата. Ъгловатото му лице и дясната ръка бяха нашарени от светлината на последните слънчеви лъчи, които се процеждаха през разперените клони на акацията в средата на ресторант-градината. Когато се качиха в неговия тъмнозелен форд, Боунстийл предложи да дойдат в това заведение на Линдбрук в Уестуд. Тук наистина беше приятно, просторно и в този час изпълнено с игрива шарена сянка, която хвърляше поклащаната от лекия ветрец корона на акацията. Бледоморава и златиста светлина багреше чистото небе над тях. Даяна имаше чувството, че се намира в друг град.