Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— За последен път ви питам — каза Рубънс, сякаш Крауфорд не бе издал звук досега. — Ще седнете ли с мен да преработим бюджета на „Над дъгата“?

— Правиш голяма грешка, Рубънс — Крауфорд говореше с леден глас. Сви злобно устни и като че ли леко потреперваше. — Ние си тръгваме. Но ако пожелаеш да разговаряш отново с нас… а и ти, и аз знаем, че ще пожелаеш, то тогава ще се наложи да преговаряме при съвършено нови условия. Повече пари, повече клаузи. Колко ще бъдат, това не зная. Ще трябва да се обърнеш към адвоката ни. И ще си платиш за начина, по който се държа с нас.

Крауфорд млъкна, защото видя, че Рубънс се отдалечи от него, отиде до масичката при камината и взе най-горната кутия от едната купчина.

— Знаеш ли какво има вътре? — попита го Рубънс.

Поудел изсумтя и се намеси:

— Някоя боза. Лента, лента, колкото щеш. Всеки ден ги виждаме.

Рубънс преметна кутията и я обърна с капака нагоре.

— Ей! — възкликна Поудел. — Ама това е нашата лента! Дай ми кутията, копеле такова!

Но Крауфорд му препречи пътя.

— Какво ще правиш с тая лента, Рубънс? — не можеше да прикрие презрението в гласа си.

Рубънс свали капака и извади ролката. Беше пълна с лента.

— Какво друго мога да правя — сви рамене Рубънс, — освен да я хвърля в огъня.

— О, Рубънс — подигравателно продължи Крауфорд, — нали не очакваш да ти повярваме, че ще унищожиш лентата. Това е само един осветен негатив…

Поудел, обаче, изпълнен с подозрение, с един скок се намери до Рубънс. Дебелите му пръсти сграбчиха края на лентата, отмотаха част от нея и я вдигнаха пред очите му.

— Боже мой! — дрезгавият му вик прозвуча като изстрел от пистолет. — Но това е оригиналът!

Крауфорд бързо се приближи до него и посегна към лентата.

— Дай да видя!

Полуусмивката се стопи, лицето му посивя под червеникавия оттенък на кожата. Погледът му зарея нагоре в пространството.

— Господи! Каква безотговорност!

Рубънс дръпна лентата от ръцете му.

— Недей! — извика Крауфорд.

Но беше много късно. Ролката с размотаната лента изхвръкна от ръката на Рубънс и падна право върху грижливо подредените горящи цепеници. Пламъците мигом я обгърнаха.

— Пресвета Дево! — закри с ръце лицето си Крауфорд.

Разяреният Поудел обаче подви колене пред камината и с треперещи пръсти се опита да издърпа горящата лента; пламъците обляха с оранжева светлина потното му лице. Той извика и отдръпна леко ръката си, близната от огнените езици, но не се отказа, пак извика, докато най-сетне Даяна се приближи и го издърпа от камината. Жегата беше непоносима, остър парлив дим на черни кълбета се издигаше към отпора на комина. Поудел захлипа.

— Рубънс — извика разстроен Крауфорд, — напрани нещо, в името на…

Рубънс направи две крачки до камината, с много бързо движение бръкна в огъня и извади ролката. Огледа я без капка загриженост — нещо, което само Даяна забеляза.

— Не знам дали ще може да бъде спасена, Майк, наистина не знам.

— Трябва да има някакъв начин.

— Ще е нужна усилена работа, доста орязване, доста уволнения. Оня сценограф ще трябва да напусне.

Крауфорд вдигна глава — едва сега разбра за какво говори Рубънс.

— Мръсник — спокойно рече той. Случката го бе изцедила напълно, за да измисли нещо друго и пак повтори: — Мръсник.

— Пречи ви единствено вашето его — кротко продължи Рубънс. — Иначе и двамата сте много талантливи момчета, наистина.

После, късно през нощта, след като онези си отидоха и тя и Рубънс лежаха един до друг в леглото и тялото й бавно потъваше в сладка дрямка, Даяна се обърна на една страна и го попита:

— Щеше ли да оставиш негатива да изгори?

— Разбира се — отвърна Рубънс. — Аз държа на думата си — започна да се смее, отначало леко, като бълбукащ поток, който в своя ход постепенно се превръща в река, все по-широка и по-буйна, докато се влее в морето. — Но нямаше нищо страшно. Само първите стотина метра бяха от тяхната лента. Останалото беше точно както предположи Крауфорд — осветен негатив, разни отпадъци.

Даяна усети как дишането му се успокои. То сякаш изпълни цялото пространство.

Ел-Калаам нареди да доведат Дейвидсън и Маккинън. Двамата се заковаха на място, като видяха гледката пред себе си — Бок лежеше превит на пода в локва от кръв, с кръв беше покрито и тялото му, Сюзън седеше на колене с наведена глава.

— Това е осъдително — заяви среброкосият Маккинън, клатейки глава. — Направо е осъдително.

— Политическа изгода — рече Ел-Калаам, палейки с бавни движения пурата си. — Вие двамата добре разбирате какво значи това.